Каква беше годината за българската банкова система? Вижте мнението на заместник главния изпълнителен директор и заместник председател на Управителния съвет на Societe Generale Експресбанк Мария Русева.

Госпожо Русева, в края на 2014 година сме. Каква беше тя за банковата система у нас и в частност за Societe Generale Експресбанк?

Беше поредната не особено лесна година за българския банков сектор, защото той много се влияе от българската икономика.

Кредитната дейност не отчете голям ръст, поради това имаше натиск върху банковата доходност и подобно на 2013 година, трябваше да положим усилия, за да можем да поддържаме резултатите си такива, каквито сме ги планирали.

Банковият сектор имаше допълнителни затруднения покрай събитията около Корпоративна Търговска Банка, което макар и изолиран случай, нетипичен за българската банкова система, все пак се отрази дотолкова, доколкото започнаха да се задават въпроси това единичен случай ли е или цялата банкова система има такъв подобен проблем.

Това, естествено, създава дискомфорт, несигурност и съответно - негативно влияние.

Очакванията ни за края на годината са, че със създаването на ново правителство и конкретни мерки, които биха били предприети незабавно, ще има стабилизиране на средата и повече комфорт, както в бизнеса, така и сред потребителите.

Един факт, който е малко познат у нас - Societe Generale е участвала в кредитирането на Айфеловата кула. Можете ли да споменете най-големите проекти, които са осъществени с ваша подкрепа в България?

В България ние участваме във финансирането на много проекти на бизнеса и те са точно в духа на това, което Societe Generale е правила навремето не само за финансирането на Айфеловата кула, но като цяло. Големи инфраструктурни проекти, проекти от изключителна важност за обществото, в сектори, които са определящи.

Например в България, през последните години имаме изключително голямо участие във финансирането на енергийния сектор и ще продължаваме да инвестираме в него, въпреки че той представлява сериозен риск и всички са чувствителни към проблемите, свързани с него.

Вижте още: До 50 хил. лв. потребителски кредит без поръчител

Ние финансираме с голямо удоволствие проекти на производствени компании, макар и да се срещат изключително рядко в последните години. Иначе традиционно секторите, които се развиват в българската икономика, са именно тези, които и търсят кредитиране.

Като цяло, няма търсене на кредитиране, това е най-сериозният проблем в момента. Поради несигурната среда фирмите предпочитат да отлагат своите планове и да изчакат.

Все пак какви са инструментите за финансиране, които фирмите търсят при вас най-често?

Отново ще подчертая, че търсенето е символично, почти никакво за нови проекти. Това, което ние наблюдавахме в последните години, докато все още програмите от предишния програмен период бяха в сила, особено голямо търсене имаше на съфинансиране на проекти, които компаниите изпълняват под определени оперативни програми, които да им осигурят връщане на част от средствата чрез грантови схеми.

Извършили сме много проекти, както в сектора на малкия и средния бизнес, така и на големите фирми, като съфинансиране с такива оперативни програми. Като че ли в тази потисната среда, почти без ръст на икономиката, европейските програми бяха един от двигателите на търсенето на кредитите.

Няма как да подминем въпроса относно лихвите по кредитите, който касае много хора. Накъде – надолу или нагоре - през 2015 година?

Не само през 2015 година. Ако гледаме тренда от 2012, 2013, 2014 година, има намаляване на лихвите по кредитите. Това стана възможно, защото имаше намаление и при лихвите по депозитите. Когато рефинансирането стане по-изгодно, естествено, това може да бъде прехвърлено и към кредитополучателите чрез лихвите по кредити.

Продължава натискът върху банките чрез огромната ликвидност, която се е генерирала през последните години поради отложено потребление или инвестиции. Това подложи банките на много сериозен натиск да инвестират някъде, да пласират тези огромни ресурси и ги направи изключително конкурентни по отношение на цените в кредитирането.

Тоест за да привлечеш проект, който да финансираш, се налага да го предлагаш на все по-ниска цена, за да можеш да пласираш ресурса, който така или иначе генерира разходи.

Според мен това е основният двигател на намалящите лихви през последните години и аз очаквам това да продължи през 2015, освен ако не се случи някакво сериозно сътресение, което значително да повиши усещането за риска.

Защото, в края на краищата, лихвите на първо място зависят от това какъв риск се поема, каква е оценката за риска.