През 2013 г. линията на бедност общо за страната e 285.92 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1.5 млн. лица, или 21.0% от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 2.2%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.2 процентни пункта. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.

Данните за 2013 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.0 до 26.7%, или с 5.7 процентни пункта.

Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41.8%, или с 20.8 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (47.6%), като рискът от бедност при безработните мъже е с 0.2 процентни пункта по-висок, в сравнение с безработните жени.

През 2013 г. делът на бедните сред заетите лица намалява спрямо предходната година с 0.2 процентни пункта до 7.2%. Делът на бедните работещи на непълно работно време е 20.9%, докато сред работещите на пълно работно време този дял е 6.4%.

Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 0.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, пряко корелира с бедността на заетите. Относителният дял на работещите с висше образование под линията на бедност е 1.5%, докато при лицата с основно и по-ниско образование този дял достига до 30.2%.

Рискът от бедност е над 20 пъти по-висок за лицата с основно и по-ниско образование, в сравнение бедни със средно образование е 5.0%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца.

Най-висок е рискът от бедност при домакинства с три и повече деца (68.1%), като относителният им дял нараства спрямо 2012 г. със 7.1 процентни пункта.

Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (10.7% ) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13.8%).

Данните показват, че най-голям брой домакинства изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (66.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (64.0%).

Успоредно с това само 4.2% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.7% - цветен телевизор, 9.5% - автоматична пералня, а 51.1% от домакинствата твърдят, че не могат да си позволят потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Относителният дял на лицата в домакинства, изпитващи затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, е 36.1%, а 45.0% от домакинствата се ограничават при отоплението на жилището си.

През 2013 г. 43.0% от населението живее в тежки материални лишения (ограничения в 4 от 9 показателя), като намалението спрямо предходната година е с 1.1 процентни пункта.

През 2013 г. 482.1 хил. лица на възраст 18 - 59 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, или 11.6% от населението. Спрямо 2012 г. относителният им дял нараства с 0.4 процентни пункта, като делът на мъжете е 12.0%, или с 0.9 процентни пункта по-висок от относителния дял на жените (11.1%).

През 2013 г. 28.4% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, в сравнение със 17.1% от възрастните на възраст 18 - 64 години и 27.9% от възрастните на възраст 65 и повече години, или най-големият дял на лицата в бедност е сред децата.

Социалните плащания намаляват значително бедността сред децата. През 2013 г. делът на децата в риск от бедност достига 42.2%, ако бъдат изключени всички социални трансфери от доходите на домакинствата, и намалява до 38.1%, ако към доходите на домакинствата бъдат добавени пенсиите.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане.

Рискът от бедност при децата се увеличава, когато образованието на родителите е по-ниско. През 2013 г. всяко седмо от десет деца (71.5%), чиито родители са с основно или по-ниско образование, живее в бедност.

Само 4.0% от децата на лица с висше образование живеят в риск от бедност, или приблизително 17 пъти по-малко от децата, живеещи в домакинства с основно или по-ниско образование на родителите. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

През 2013 г. почти половината от децата не могат да си позволят едно хранене, включващо месо, пиле или риба поне веднъж дневно (45.4%), пресни плодове и зеленчуци веднъж дневно (42.8%) и подходящи книги за възрастта им (47.4%).

На повече от половината деца не могат да бъдат осигурени поне два чифта обувки според сезона (54.5%). За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено закупуването на нови дрехи. През 2013 г. 34.5% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

През 2013 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Пазарджик и Кърджали - съответно 185 и 189 лв., а най-високата - в област София (столица) (448 лв.), следвана от област Перник (388 лв.).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 31.6%, Видин - 31.2%, и Пазарджик 30.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Смолян - 14.1%, Кюстендил - 14.6%, и Разград - 14.7%.

Линията на бедност за 2013 г. намалява спрямо 2012 г. с повече от 10% в областите Хасково, Смолян, Шумен, Пазарджик и Кърджали. Основните причини за по-ниския размер на линията на бедност се дължат на следните фактори:

• Увеличаване на броя на безработните лица, наблюдавани през 2013 спрямо 2012 година (за областите Пазарджик и Шумен).

• Увеличаване на относителния дял на самонаетите лица с доходи, близки до минималния осигурителен доход в размер на 420 лева (за областите Хасково и Кърджали).

• Намаляване на броя на заетите лица в наблюдаваната съвкупност и увеличаване на неактивните (в областите Пазарджик, Шумен, Смолян, Хасково и Кърджали).

Линията на бедност за 2013 г. се увеличава спрямо 2012 г. с повече от 15% в областите Русе, Кюстендил, Разград, Търговище и Сливен. Водещите причини за увеличението са:

• Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (за областите Кюстендил, Разград, Сливен и Търговище).

• Намаляване на броя на безработните (в областите Кюстендил, Русе и Търговище).

• Увеличаване на средната стойност на дохода от работна заплата (в областите Кюстендил, Разград, Сливен и Русе).

Област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 9.2%, а с най- високо равнище е област Пазарджик - 30.0%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 14.0% при 33.9% за област Сливен.

Област Кюстендил се характеризира и с най-голямата разлика в равнището на бедност между мъжете и жените - 10.1 процентни пункта. В седем области - Габрово, Добрич, Разград, Силистра, София, Търговище и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.