Канале Гранде е поредица от водни пътища в източната и северната част на Китай, започващи от Пекин и завършващи в Ханджоу, свързващи Жълтата река с река Яндзъ.

С неговата дължина от 1800 км, това е най-дългият в света изкуствен воден път и представлява един от най-големите световни проекти на строителното инженерство преди индустриалната революция.

В най-натовареното си време той свързва повече от 2 000 км изкуствени водни пътища, както и пет от главните речни басейни на Китай. Каналът е построен, за да се се транспортира зърно от богатите земеделски поречия на Яндзъ и Хуай за изхранване на големите армии в северната част на Китай.

Оттогава той играе важна роля в осигуряването на търговския и културен обмен между северните и южните райони на Източен Китай и днес все още се използва като основно средство за комуникация.

Каналът е построен на етапи в различни области, като се започва от 5 век преди новата ера, а голямата експанзия се провежда под ръководството на император Янг от династията Суи, затвърждавайки величината на канала.

По това време за изграждането му са ангажирани повече от 3 милиона селяни, наблюдавани от хиляди войници. Проектът отнема шест години, а за този период умират половината от строителите му заради тежкия труд и глад.

Каналън се оказа незаменим за доставките на храни. Почти 150 000 000 кг зърно са експедирани всяка година през него. Други стоки, от памук до порцелан, също са търгувани по водните пътища, за да помогнат разцвета на икономиката на Китай.

Вижте още: Най-цветните водни басейни в света

Когато династията Юан премества столицата на Китай в Пекин, отпада нуждата от канала. Пряк път е направен през провинция Шандонг, което скъсява Канале Гранде с цели 700 км и определя настоящото му трасе.

В средата на династията Мин той е основно ремонтиран.

Строителството на Гранде Канале е довело до много инженерни нововъведения. През 587 г. първите в света заключващи се врати са били изобретени за канала, а през 984 г. е монтирана и първата заключваща се ключалка, която виждаме в съвременните канали и до днес.

Днес само една част от канала е плавателна. Централните и южните части са поддържани и използвани основно за транспортиране на въглища от мините в провинциите Шандун и Дзянсу.