Президентът на САЩ Барак Обама в момента е на официално посещение в Индия.

Визити като тази представляват сложни операции, за които е необходимо планиране в продължение на месеци, както и невероятна координация и комуникация.

На фона на всичките публични церемонии и на нещата, които остават скрити за повечето хора, но всъщност се случват, е лесно човек да разбере как се създават митове.

От Washington Post се опитват да разсеят няколко мита около пътуването на щатския президент. Ето ги и тях:

1. Страната домакин приветства цялото внимание, което съпътства посещението от страна на президента на САЩ.

Повечето страни, сред които дори и геополитически противници на САЩ, наистина искат президентът да ги посети. Да приемеш в страната си посещение на лидера на най-влиятелната държава в света винаги всява респект.

Евентуалното посещение също така може да придаде легитимност на новоизбрано управление, като това в Бирма, където Обама бе на посещение през ноември.

Винаги обаче има страх от негативно внимание и вмешателство. Президентът има лошата слава да изнася речи по теми, като демокрация или свобода на словото, в страни, където подобни ценности невинаги са на почит.

Така по време на посещение на Обама в Китай през 2009 г. местните власти задържаха дисиденти и блокираха излъчването на срещата на Обама със студенти в Шанхай. Друг подобен пример е посещение на Джордж У. Буш в Русия.

Тогава много активисти, защитаващи гражданското общество, не се появили на планирано събитие в посолството на САЩ в Москва. “Било им казано, че е лоша идея,” според Стив Аткис, сътрудник на президента по това време.

2. Посещението на президента на САЩ блокира цели градове.

Когато идва президентът на САЩ, местните медии обожават да информират за това как градовете им ще бъдат блокирани. Посещението на Обама в Индия не е изключение.

Ето какво писа The Hindustan Times: “Столицата ще бъде блокирана преди 26 януари, като офиси, основни пътни артерии и спирки на метрото ще бъдат затворени от съображения за сигурност.”

Вярно е, че визитите на президента изискват извънредни мерки за сигурност и причиняват неудобство. В много случаи обаче “страните домакини се престарават прекалено много,” казва Аткис. Той си спомня за пристигането си с Буш в Ню Делхи през 2006 г.

„Основните булеварди бяха на практика празни, като там нямаше и следа от оживената улична култура от тълпите с хора, от мяркащата се крава, които обикновено могат да се видят. “Трябваше да се вглеждаме на неколкостотин метра в странични улички, за да видим някакви хора,” казва той.

За посещението на Обама в Ню Делхи е резервиран целият хотел Maurya. По време на други посещения обаче обикновените гости на хотела, в който отсяда президентът, са свободни да вършат, каквото искат, стига да са преминали през металните детектори.

Те дори могат да попаднат на президента, който тренира във фитнеса. Миналия юни тренировката на Обама бе изненадващо заснета на видео в хотел в Полша. От Сикрет сървис отрекоха за пробив в охраната.

“Това не е нищо по-различно от случите, в които президентът посещава неофициално ресторант и останалите хора в заведението го снимат,” казва тогава говорителят на Сикрет сървис Браян Лиъри.

Вижте още: Най-скъпите бронирани автомобили

3. Президентът е изложен на по-голям риск при посещения в чужбина.

Разбира се, по време на подобни посещения президентът може да бъде мишена. По тази причина от Сикрет сървис оказаха натиск върху индийското правителство да направи изключение от традицията и да позволи на Обама да се вози в неговата бронирана лимузина по време на парада за Деня на републиката, вместо да придружава президента на Индия.

Сикрет сървис трябва да разчита на чуждестранните служби за сигурност за покрепа, когато пътува извън САЩ с президента, а тази система не е застрахована от провал. По време на посещението на Буш в Тбилиси, Грузия, през 2005 г., някой хвърли граната на метри от мястото, където президентът говореше пред десетки хиляди. (Граната не се взриви.)

Така че “гостуванията” на Сикрет сървит се планират внимателно, а местните отговорници по сигурността са в повишена готовност. Според някои служители на Сикрет сървис организираните терористични групи е по-вероятно да се концентрират върху слабостите по време на рутинните посещения на президента, когато отговарящите за сигурността може да са свалили гарда си.

Бивш щатски държавен служител твърди, че често е по-трудно да се работи с властите в големите щатски градове, като Ню Йорк, които са свикнали с президентските визити и често пренебрегват специалните изисквания от Вашингтон.

Той си спомня за допълнителните мерки, които се вземат в чужбина, както при посещение на Буш в Пакистан, когато от Сикрет сървис използват четири различни вида транспорт при всяка спирка, в това число автомобилен кортеж и хеликоптери, така че дори и отговарящите за сигурността от пакистанска страна не са знаели в кой вид транспорт пътува президентът и кой е бил за отклоняване на вниманието.

4. Самолетът Air Force One, с който пътува президентът, презарежда във въздуха по време на дълги пътувания.

“Чета материалите ви. Разбирам, че Air Force One може да презарежда във въздуха; имаме нужда от гориво, докато не кацнем,” настоява един от терористите във филма Еър форс едно с Харисън Форд.

Самолетът Boeing 747, с който обикновено пътува президентът, може да бъде зареждан по време на полет, но това никога не е правено, когато президентът е бил на борда, твърдят от армията.

Самолетът спокойно може да прелети от Вашингтон до Ирак, без да има нужда да презарежда. При по-дълги полети той обикновено каца в щатски военни бази в Аляска или Германия.

Презреждането във въздуха обаче се смята за достатъчно безопасно, че самолетът на министъра на отбраната E-4B редовно зарежда по този начин. Тази практика е толкова рутинна, че жуналистите често биват канени да гледат от пилотската кабина.

Самолетите Air Force, използвани от вицепрезидента и други представители на администрацията, нямат възможност да зареждат по време на полет.

Вижте още: Барак Обама се вози в танк, който само изглежда като кола

5. Пътуванията на президента на САЩ в чужбина струват колкото войната в Афганистан.

При последното посещение на Обама в Индия през 2010 г. неговите критици бързо подхванаха слуховете в индийската преса, че пътуването е струвало по 200 млн. долара на ден. Тогава представители и симпатизанти на републиканската партия, като Мишел Бакман, Ръш Лимбау и Глен Бек, повтаряха сумата като критика към Белия дом.

По това време САЩ харчеше около 190 млн. долара на ден за военни и дипломатически цели в Афганистан.

Пътуването на президента е скъпо, но в никакъв случай не е толкова скъпо. Трудно е да се каже със сигурност, защото информацията е секретна. Изтекла кореспонденция на Сикрет сървис преди посещението на Обама в три държави в Африка през 2013 г. обаче показва колко скъпи могат да бъдат тези посещения в чужбина.

За визитата тогава са били използвани стотици агенти на Сикрет сървис за обезопасяване на съоръжения в Сенегал, Южна Африка и Танзания; за визитата е използван и кораб самолетоносач с напълно оборудван медицински център; военни товарни самолети, които са транспортирали 56 превозни средства, между които и 14 лимузини и три камиона, натоварени с бронирани стъкла за обезопасяване на прозорци на хотелите, в които отсяда първото семейство на САЩ.

Изтребители пък са кръжали на смени, осигурявайки 24-часово покритие на въздушното пространство на президента.