Последните изменения в закона предвиждат санкции за публичните компании, които притежават земеделска земя и чиито акционери (граждани и фирми) са регистрирани в държави извън Европейския съюз и Европейското икономическо пространство или в офшорни зони.

Виж още: От първи май солени глоби за офшорки със земя

Гласуваните текстове нарушават редица нормативни документи, европейски директиви и правилника на БФБ и предвиждат санкциониране на публичните дружества за функции, които те реално няма как законово да упражняват.

Tази промяна засяга десетки публични дружества, търгувани на БФБ, с над 1.5 млрд. лв. капитализация от всички икономически сектори - земеделие, енергетика, фармация, химическа промишленост, металургия, хранително-вкусова промишленост, туризъм и др.

Това бе основната теза на участниците в пресконференцията „Промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи застрашават капиталовия пазар в България“.

В нея участие взеха Иван Такев - изпълнителен директор на БФБ; Добрин Иванов - изпълнителен директор на АИКБ; Милен Марков - член на УС на БАДДПО; Любомир Бояджиев - председател на БАЛИП; д-р Маню Моравенов - председател на БАДСИЦ; Петко Кръстев - председател на БАУД.

„Във връзка с новите промени, ние предлагаме конкретен текст, който изключва публичните дружества от търговците, които биха могли да бъдат санкционирани, ако техни собственици са лица, които влизат в горепосочените законови промени“, се каза в общото изявление на участниците.

„Според нас има една-единствена хипотеза, при която публично дружество би могло да понесе вина, евентуално да бъде санкционирано, и това е ситуацията, при която публично дружество е контролирано от лице, на което е забранено да притежава земеделска земя, по смисъла на гореописаните промени. Нашето предложение е санкции да се налагат само в този случай“.

„Ако промените бъдат приети в настоящия им вид, ще закрием български производства, с които се гордеем, с една поправка на закона“, коментира Камен Колчев, председател на Съвета на директорите на ЕЛАНА Финансов Холдинг.

„Това не е поправка от вчера, а от преди повече от една година. Всички български курорти - Албена, Пампорово и др., притежават земи. Ето няколко примера, които или трябва да затворят бизнеса, или да продадат земите си, защото ще попаднат под ударите на зокана. Това не е отношение към работещи български бизнеси и това е нашата позиция“, допълва още Колчев.

Прехвърлянето на земеделска земя не е като прехвърлянето на акции, се казва още в изявлението. Прехвърлянето става в нотариална сделка, плащат се доста разходи. За един декар земя се изискват същите документи, като за една офис-сграда. Представете си как за 1000 декара земя се изискват стотици страници документи за изповядване на една такава сделка. Това, най-малко като технически труд и време, е доста.

Не е редно нито един пазар да се поставя под натиск. Това противоречи на пазарната логика. В момента се поставят на натиск два пазара - пазара на земеделска земя и пазара на акции. Ако тази законодателна промяна остане, двата пазара за дълго време ще бъдат сериозно засегнати, смятат специалистите. Ще има низходящ натиск върху цената на земята и пазара на акции.

Ако имате примерно 8 000 декара при среден парцел от 8 декара, трябват 1000 сделки. Това са 1000 нотариална акта, 1000 скици и т.н. От повече от година няма поддържащи фирми, тоест дори и да искате да извадите актуална скица, без която не можете, вие няма как да го направите. В повече от половината землища няма подобни назначени фирми, припомнят още специалистите.

Законът регламентира това, че чужди лица не могат да притежават земеделска земя. Ние по принцип не сме срещу закона. Той обаче е така формулиран, че публичните дружества попадат под ударите му.

Предложението на участниците в пресконференцията е да се създават се нови ал. 9 и ал. 10 към чл. 3 със следното съдържание:

"(9). Ограниченията по чл.3, ал.7, т.1 и т.2 не се прилагат за публични дружества, акциите на които се търгуват на регулиран пазар в държава-членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на пазар, включен в списъка по Кодекса за социално осигуряване, Закона за публичното предлагане на ценни книжа или Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и същите дружества и техните акционери са разкрили изискуемата информация в това число и за дялово участие по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа и действащото в Република България законодателство.

(10) Ограниченията по чл.3, ал.7, т.1 и т.2 се прилагат за публични дружества по ал. 8 в случай, че някое от лицата упражняващи контрол по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа върху тези дружества е лице по чл.3, ал.7, т.1 и/или т.2."

Ако не бъдат приети тези доуточнения, директното и буквално тълкуване могат да доведат до доста сериозен проблем. Нашето лично мнение е, че трябва да се направят необходимите корекция, за да се премахне този непреодолим проблем пред публичните дружества, посочват още от специализираните организации.

Освен това нашата теза е, че публичните дружества нямат вина и тъй като нямат вина, те не могат да бъдат санкционирани, дори и да останат в сила тези разпоредби, смятат още пазарните специалисти.