Учителите в Албания са шампиони по използване на AI в Европа, ние сме предпоследни
Използването на изкуствен интелект за образователни цели варира значително, като някои страни подхождат по-предпазливо, показва ново проучване
,fit(1001:538)&format=webp)
Изкуственият интелект вече е част от ежедневието на голяма част от хората по цял свят.
Инструментите и възможностите, предлагани от големите AI компании, се развиват скоростно.
Образованието не е изключение.
Все повече ученици използват инструменти като ChatGPT, за да пишат домашните си, дори ако са есета, изискващи и тяхното мнение.
В същото време AI предлага ценна подкрепа за учителите.
Според Международното проучване за преподаване и учене (TALIS) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), използването на AI от учителите варира значително в Европа към 2024 г., пише Euronews.
Сред 32 държави делът на учителите в началното средно образование, които използват изкуствен интелект, варира от 14% във Франция до 52% в Албания към 2024 г. Средният дял в Европейския съюз е 32%, а в ОИСР 36%.
В проучването използването на изкуствен интелект включва прогнозиране, предлагане на решения или генериране на текст. То обхваща и преподаването или улесняването на учениците.
Не се наблюдават ясни регионални тенденции, въпреки че в западноевропейските страни учителите използват AI в по-малка степен в сравнение със Западните Балкани и Източна Европа.
Освен Албания (52,3), делът на учителите, които са използвали AI поне веднъж, достига двама от всеки пет или повече в осем държави/икономики. Техният дял в проценти е както следва: Малта (46), Чехия (45,8), Румъния (45,8), Полша (45), Косово (43), Северна Македония (42), Норвегия (40) и фламандският регион на Белгия (40).
Страните, които най-малко използват изкуствен интелект в училищата, са Франция (13,5) България (22), Унгария (23), френската част на Белгия (23), Турция (24), Италия (25), Финландия (27), Черна гора (28) и Словакия (29).
Защо границите са толкова широки
Представител на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) отбелязва, че правителствата са приели различни политически позиции по отношение на изкуствения интелект в образованието, което може да окаже влияние върху осведомеността на учителите и използването на технологията в Европа.
„Някои страни са по-активни в насърчаването на национални стратегии, които включват образователния сектор, докато други са заели предпазлива позиция, като са въвели по-строги правила в зависимост от възрастта на учениците“, заявява говорителят пред Euronews.
Руочен Ли, старши проектен мениджър в ОИСР, смята, че „инфраструктурата, технологичните ограничения, обществените нагласи към използването на технологии в училищата и политиките, които могат да насърчават или възпират учителите да използват AI“, могат да обяснят различията между страните. „Налице е силна връзка на национално равнище между предлаганото обучение самото използване на AI“, допълва той пред Euronews.
Бен Херц и Антоан Билгин, мениджъри в European Schoolnet, посочват, че големите разлики отразяват политическата среда и образователната култура на всяка страна, като някои заемат по-предпазлива национална позиция.
„Достъпът до практическа подкрепа като обучение и инфраструктура също е важен ускорител. Данните от TALIS потвърждават, че в системите с по-висока употреба на изкуствен интелект учителите са по-склонни да получат професионално обучение по темата“, заявяват експертите пред Euronews.
Например, Франция започва да въвежда национално обучение по изкуствен интелект в държавните училища тази година, след събирането на данните от TALIS.
„Предпазливостта, неясните правила и ограничената инфраструктура са вероятни фактори, които обясняват по-бавния напредък, особено в нова и противоречива област като изкуствения интелект“, допълват експертите.
Възможните причини за тази разлика са наличието и качеството на обучението, натовареността, недостигът на учители, личната мотивация и любопитство, според Мартина Ди Ридолфо, координатор по политиките в Европейския синдикат за образование (ETUCE).
За какво използват учителите изкуствения интелект
От учителите, които използват изкуствен интелект, средно в Европейския съюз почти две трети (65 %) казват, че го използват, за да се запознаят ефективно с дадена тема и да я обобщят, а 64% за изготвяне на планове за уроци или дейности. Това показва, че изкуственият интелект се използва главно за подготовката на самите учители.
Ето и още области, в които се прилага технологията:
• Помощ за практикуване на нови умения в реални ситуации (49%)
• Подкрепа на ученици със специални образователни нужди (40%)
• Автоматично коригиране на трудността на учебните материали според учебните нужди на учениците (39%)
• Създаване на текст за обратна връзка с учениците или за комуникация с родителите/настойниците (31%)
• Преглед на данни за участието или представянето на учениците (29%)
• Оценяване или коригиране на работата на учениците (26%)
Тези констатации сочат, че директното използване в класната стая или при работа с учениците е по-рядко. Учителите разчитат основно на AI за собствената си подготовка, докато задачите за оценяване са най-рядко използваните.
Хертц и Билгин предполагат, че много учители вероятно ще използват AI основно „зад кулисите“ засега и в близко бъдеще.
Какво предстои
Експертите са единодушни, че използването на AI в образованието нараства стабилно и ще продължи. Те обаче предупреждават, че отговорното му използване, ясните насоки и осъзнаването на възможните недостатъци трябва да бъдат част от този напредък.
Херц и Билгин от European Schoolnet отбелязват, че в следващите години системите вероятно ще взаимодействат по-често директно с ученици, например с предлагане на персонализирани дейности или предоставяне на обратна връзка в реално време.
„Но учителите трябва да останат основният посредник между ученика и технологията, за да запазят своята роля.“, допълват те.
ЮНЕСКО подчертава централната роля на учителите с разширяването на използването на AI в образованието.
„Инструментите на AI трябва да допълват, а не да заменят учителите, и тяхното използване трябва да е в съответствие с етичните стандарти и образователните цели, като се запазва автономността и неприкосновеността на личния живот на учителите и учениците“, подчертава говорителят на ЮНЕСКО.
Очаквайки използването на AI да нарасне както сред учителите, така и сред учениците, особено с генеративни инструменти, Ди Ридолфо подчертава друг риск: „Предвид сериозния недостиг на учители, с който се сблъскваме в Европа, виждаме конкретни рискове от деквалификация и загуба на умения в професията.“
Експертът обаче обръща внимание на едно ограничение в проучването на ОИСР: Данните не дават информация за честотата на използване. Не се посочва дали учителите са използвали технологията редовно или само няколко пъти.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)