Европейската централна банка (ЕЦБ) среща съпротива от страна на Германия за отпускането на допълни спешни кредити на гръцките банки, което увеличава натиска върху Атина да поиска удължаване на програмата за отпускане на помощи срещу реформи, информира Reuters, позовавайки се на запознати източници.

След като преговорите между Гърция и кредиторите от еврозоната пропаднаха в понеделник, днес управляващият съвет на ЕЦБ ще разгледа въпроса до кога страната ще може да подкрепи слабите си банки, които страдат от все по-голям отлив на депозити.

И докато ЕЦБ е малко вероятно да понижи тавана на спешните кредити за Централната банка на Гърция, евентуален отказа да го вдигне би бил лоша новина за гръцките банки, които вече привършват получените 65 млрд. долара досега.

Управителят на Централната банка на Германия Йенс Вайдман, които предупреди за неправилното използване на спешна финансова помощ за индиректно финансиране на гръцката държава, се очаква да се придържа към позицията си на срещата на ЕЦБ, според същите източници. Някои други управители на централни банки имат подобни резерви.

Те също така са решени да настояват, че гръцките банки не трябва да използват средства през Механизма за спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA), за да увеличават притежанието си на краткосрочни гръцки държавни облигации, тъй като това би било равносилно на индиректно парично финансиране на страната.

Освен ако Атина скоро не се съгласи да удължи настоящата програма, ограничаването на средствата по ELA ще доведе до недостиг на финансиране за гръцките банки, което може да наложи въвеждането на капиталови ограничения, които пък ще попречи на депозантите да изтеглят по-голяма част от парите си.

До 500 млн. евро са били изтеглени от гръцки банкови сметки във вторник и сряда миналата седмица, според гръцки банкер, който говори пред Reuters.

В понеделник е имало забавяне, но вчера тегленето на средства е подновено, след като преговорите пропаднаха, според същия банкер.

"Положението с гръцките банки става все по-трудно с всеки изминал ден," според високопоставен служител в ЕС. "В крайна сметка, за да се предпази банковата система, вероятно ще трябва да бъдат въведени капиталови ограничения."

Не е ясно дали ЕЦБ ще излезе с изявление след срещата си днес следобед.

Финансовите министри от еврозоната дадоха на Гърция срок до края на седмицата, за да помоли за удължаване на настоящата програма за финансова помощ, която изтича в края на февруари.

Ако ЕЦБ отмени всякакво спешно финансиране за гръцките банки, както заплаши да го направи с Кипър през 2013 г., тогава Атина няма да има никакъв друг избор, освен да сключи нова сделка с международните кредитори, за да избегне фалит.

От ЕЦБ обаче с неохота биха предприели подобна стъпка.

"Спирането на кранчето за Гърция би имало потенциално катастрофални последствия," казва Ашока Моди, бивш служител на МВФ, което е участвал в проектирането на спасителната програма за Ирландия.

"Заплахите на ЕЦБ са напълно лишени от съдържание. Въпреки всичкия шум, който вдига, банката няма избор. ЕЦБ трябва да си зададе въпроса как да стабилизира финансовата система, а не да подкопава устоите й."