През 80-те години на миналия век Хари Браун създава така наречения „перманентен портфейл“ (устойчив във времето) - микс от активи, които, според него, ще устоят на времето и ще му донесат по-добра от пазарната доходност.

Използвайки вариации на теорията за „ефективност на пазарите“, Браун създава портфейл, разпределен между акции, ценни метали, правителствени облигации, с идеята този портфейл да се ребалансира всяка година.

Крайната цел е да се бие пазарът в един по-дълъг период от време, независимо от циклите, през които минава икономиката.

Според Браун, в моменти на икономически подем портфейлът ще се подкрепя от акциите, ориентирани към ръст, в моменти на инфлация за световната икономика ръстът ще се води от златото, а в моменти на кризи от доброто представяне на облигациите.

Какво е съотношението на активите в този портфейл?

През 1982 година Браун създава подобен портфейл, който отговаря на неговите теоретични разработки. Той е съставен от 35% правителствени облигации, 20% злато, 15% акции, ориентирани към ръст, 15% акции, инвестиращи в недвижими имоти и природни ресурси, 10% в облигации в швейцарски франкове и 5% в сребро.

Този портфейл носи средна годишна възвръщаемост за период от 25 години в размер на 6.38%, като е губил пари само три пъти в историята. Той се е представял по-добре от широкия индекс S&P 500 обаче само в годините непосредствено след съставянето му.

Иначе през последните години се представя значително по-зле от пазара. Причината – според специалисти, Браун е подценил потенциала на компаниите, ориентирани към ръст, като в същото време е отделил твърде голяма тежест на благородните метали.