Ръководителят на Фед Джанет Йелън изрази опасения относно финансовите оценки на щатските компании през изминалата седмица. Тя ги определи като „доста високи“.

Ако Йелън обаче е наистина загрижена относно финансовите оценки, то трябват действия, а не приказки, според пазарни наблюдатели.

Виж още: Не всички очакват щатските пазари да се понижават

Историята сочи, че са необходими поне три повишения на лихвите в САЩ, за да се въздейства на цените на акциите в посока надолу, както и пет повишения за по-сериозен спад в нивата им.

Предвид на факта, че такава среда и толкова повишения на лихвите едва ли ще видим в следващата една година, много от финансовите специалисти очакват по-нататъшен ръст на индексите през следващите 12 месеца.

„Историята сочи, че балоните могат да продължат да се надуват, поне до първото повишение на лихвите“, според стратега Робърт Букланд, цитиран от Bloomberg. “Повишението на лихвите обикновено води след себе си пукането на балоните, но за това са необходими поне три действия в тази насока“, допълва още Букман.

Поглеждайки първо към Япония, Букланд посочва, че в края на 80-те години на миналия век страната е запазила нивата на лихвите ниски, докато се е появила инфлация. С появата на такава през март 1989 година банката е започнала да повишава лихвите от 2.5% до 4.25% преди пика им през декември 1989 година.

Време е отнело да се пукне и „интернет балонът“ в САЩ в началото на хилядолетието. Фед за пръв път е повишил лихвите през май 1999 година, но е отнело доста време преди да достигнат нива от 6%, преди технологичният Nasdaq Composite Index да докосне своя връх.

Фед повиши лихвите до 5.25% през юни 2006 година. Това бе 18 месеца преди последвалата финансова криза.

Централните банки в световен мащаб обаче най-вероятно са си научили урока и едва ли ще прибегнат до подобни резки повишения на лихвите. Пазарните участници очакват третото повишение на лихвите да не се случи преди третото тримесечие на следващата година. Дори и тогава обаче, лихвите с отчитане на инфлацията ще са негативни.