България чества Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден българите прославят делото на Светите равноапостоли братята Кирил и Методий.

През 1851 година по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. 11 май по стар стил и 24 май по нов стил постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата. Сведения за честването на този ден като празник на българската просвета има още през XII век.

Двамата братя са канонизирани за светци още с идването на техните ученици в България през 886 г. Създатели на глаголицата те превеждат богослужебните книги, необходими в раннохристиянска България. Св. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година. Св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил.

Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език. Честван като общобългарски празник денят 24 май става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата. Двамата братя са положили основите на старобългарската цивилизация, пише Агенция Фокус.

Родените в Солун братя били деца на Лъв/Леон (висш офицер) и Мария, представителка на местната българо-славянска аристокрация. По-възрастният брат Методий бил военен и дори за десетина години управлявал една подчинена на Византия „Славиния”. Още като дете Константин показал забележителни качества и бил изпратен в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол, където бил сред най-близките ученици на големия интелектуалец, бъдещия патриарх Фотий.

По-късно той служил като харто-филакс („пазител на свещените книги") в патриаршеската катедрала „Св. София" и преподавател по философия в Магнаурската школа. Младият учен победил в диспут бившия патриарх Йоан Граматик, привърженик на иконоборството. Византия използвала този блестящ теолог, философ и филолог в няколко дипломатически мисии - при арабите (т.нар. Сарацинска мисия) и при хазарите, като във втората бил придружен от Методий.

При това пътуване край византийския Херсон (дн. Севастопол, Украйна) братята открили мощите на св. папа Климент Римски. След 851 г. Константин отишъл при брат си в манастира, където се посветил на създаването на старобългарската азбука и старобългарския литературен език. Според житието на св. Кирил задачата била поставена от самия император Михаил III - Византия се стремяла да приобщи „своите” славяни, както и да разполага с духовно влияние в славянския свят.

През 855 г. Константин с помощта на Методий създал първата графична система - т.нар. глаголица. За основа послужил солунският диалект на старобългарския език. С помощта на кръг от ученици апостолите започнали усилена преводаческа дейност. Конкретната политика довела до неочаквано решение - през 863 г. Византия изпратила светите братя във Велика Моравия.

Княз Ростислав се борел с господстващото немско духовенство. С пристигането на мисията във Велехрад започнало обучението на славянско духовенство и извършването на проповед на старобългарски език. Византийското църковно-политическо влияние в Централна Европа било посрещнато с резерви от западната църква, а от немското духовенство - с неприкрита враждебност.

На четвъртата година от началото на мисията Кирил и Методий пътували до Константинопол, а на връщане посетили Рим. Междувременно Кирил победил в един разгорещен спор, състоял се във Венеция. Местното духовенство изтъквало т.нар. „триезична догма”, според която свещени са само латинският, гръцкият и еврейският език.

Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и др. имали свои азбуки и славели Бога са собствените си езици от векове), Константин оборил своите опоненти. В Рим папа Адриан II благословил мисията и осветил славянските (старобългарските) книги. Престоят на братята продължил повече от година, през която проповедта на старобългарски език огласявала храмовете, а учениците на светите братя получили санове от самия папа.

Константин обаче се разболял тежко, приел монашеско звание и името „Кирил” и на 14 февруари 869 г. починал. Той бил погребан в църквата „Св. Климент" („Сан Клементе"), а гробът му е свещен за българите. Вече десетилетия наред български държавни ръководители всяка година посещават това свято място и отдават помит на великия апостол на старобългарското слово.

След смъртта на св. Кирил с папска була Методий бил ръкоположен за архиепископ на средния Дунав и Панония. Той станал папски легат за голяма територия, свързана по традиция със стария християнски център Сирмиум/Срем. През IX-XI в. градът бил под българска власт. Преки данни за контакти между Методий и българските власти отсъстват, но, както личи от събитията през 886 г., такива положително е имало. Независимо от декларираната добронамереност, западните схващания от онази епоха продължавали да оспорват правото за проповед на свой език.

Методий бил задължен да чете Евангелието и Апостола първо на латински, а след това на славянски. Мощното и агресивно настроено немско духовенство продължавало враждебната си политика към Методий. През 870 г. той бил несправедливо съден в Регенсбург и хвърлен в затвора в Елбан-ген, Швабия. Архиепископът бил освободен едва през 873 г., и то след намесата на папа Йоан VIII. Методий организирал автокефалната църква на Великоморавия, вероятно следвайки българския пример.

През 879 г. обаче по папско нареждане старобългарската проповед била ограничена още повече. Методий се явил на съд в Рим, където за пореден път оборил обвиненията. Той посетил отново Константинопол, след което се завърнал в Моравия. Държавните власти в тази страна не осъзнавали в необходимата степен важността на Кирило-Методиевото дело, а новият княз Светополк бил склонен на отстъпки пред немското духовенство.

Въпреки това Методий продължил преводите на библейските книги, създава оригинални проповеди, молитви и песнопения до самата си смърт (6 април 885 г). Той бил погребан в катедралния храм на Велехрад, според друго мнение - в Микулчице (Моравия в дн. Чехия).
Смъртта на Методий била последният, при това трагичен акорд на Моравската мисия.

Учениците на светите братя били прогонени. Климент, Наум, Ангеларий и други последователи на равноапостолите потърсили спасение в България, „... за която те отдавна копнеели". Така някогашната монашеска мисия се завърнала на родна земя, за да се превърне в гръбнак на българската цивилизация.