Въпреки че отбелязва прогрес във внедряването на дигиталните технологии в различни сектори, България е на предпоследно място по този критерий в целия Европейски съюз. Това показва най-новият Индекс за дигитална икономика и общество (Digital Economy and Society Index), който проследява прогреса на страните в ЕС в тази област.

Проучването включва пет различни критерия: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, интегриране на дигитални технологии и електронни обществени услуги. На база цялостно представяне България попада в групата на страните с най-ниски резултати, която включва още Румъния, Чехия, Гърция, Кипър, Унгария, Хърватия, Полша, Словения, Словакия и Италия.

Отличници в използването на дигиталните технологии и услуги в ЕС и лидери в световен мащаб са Дания, Швеция, Холандия и Финландия, пише bTV.

Едва 54% от българските домакинства имат фиксирана широколентова интернет връзка, като почти половината от тези домакинства (47%) имат бърз интернет, показва проучването. България се представя най-добре при използването на интернет, като по този критерий тя се нарежда на 20-то място в ЕС. Интернет потребителите в страната използват интензивно различни социални мрежи, провеждат гласови или видео разговори (82%), четат новини онлайн (74%) и слушат музика, гледат филми или играят игри онлайн (57%).

Въпреки че българските интернет потребители заемат водещи позиции, когато става въпрос за участие в социалните мрежи или провеждането на разговори онлайн, те избягват да извършват финансови транзакции по електронен път.

Едва 8.5% от тях използват онлайн банкиране и само 28% пазаруват онлайн, което оставя България далеч зад повечето европейски страни. Авторите на проучването отбелязват, че това е едно от основните предизвикателства пред страната, защото успехът на една дигитална икономика зависи частично и от видовете дейности, които потребителите извършват в интернет пространството.

Изследването показва, че в България съществува сериозна пропаст между гражданите и дигиталните им умения. Въпреки че днес работещите в почти всяка сфера се нуждаят от основни компютърни умения, само 34% от българите притежават такива, което спира икономическото развитие на страната.

България освен това има и един от най-ниските дялове на заети в сферата на информационните и комуникационните технологии (1.7% от всички работещи), както и на хората на възраст 20-29 години, които притежават диплома за висше образование в сферата на науката, технологиите и математиката (1.3% от българите на тази възраст).

Бизнесът в България също може да се възползва повече от дигиталните технологии, сочи още проучването. Едва 5.5% от малките и средни предприятия в България предлагат продажби онлайн, още по-малко от тях пък продават онлайн към други страни членки (2.1%).

Българският бизнес може да повиши конкурентоспособността си, като засили присъствието си в социалните мрежи и като разчита повече на облачни услуги.

Предлагането на електронни обществени услуги е показателят, по който България се представя най-слабо. Въпреки малкия напредък, който е направила, страната остава на последно място в ЕС. Изследването отбелязва изоставането на България във въвеждането на електронно правителство и електронно здравеопазване.

Степента на използване на електронни услуги от страна на личните лекари е показателна: само 8.7% от личните лекари в България обменят медицински данни по електронен път (36% в ЕС). Същевременно по-малко от 5% от личните лекари у нас изпращат рецепти до фармацевти онлайн.