Ситуацията с референдума в Гърция може да се обобщи като „губеща-губеща“ за гърците, независимо от резултата. Разбира се, както каза Меркел неведнъж „гърците не могат да винят германците и целия свят за всичките си несгоди“.

Когато един модел твърде дълго е работил по един крайно неефективен начин, то обикновено резултатът може да е само един – неговият тотален колапс. Именно на подобен колапс ставаме свидетели в момента при гръцкия модел.

Разбира се, за това не бива да виним само настоящия кабинет, който не е склонен на известни компромиси, свързани с пенсионната и данъчната реформа.

Вина до голяма степен имат и настоящите кредитори на страната, които преди пет години заложиха бомба със закъснител с направената „спасителна програма“, без да изискват ключови и необходими реформи, за които сега толкова настояват.

Много се говори за това как трябва да гласуват гърците на референдума. И докато отговорът е само един – по съвест, то резултатите от него при всички положения няма да са особено добри по отношение на икономическото бъдеще на страната.

Разбира се, „няма да са добри“ може да има различни измерения – от катастрофа в краткосрочен план, до дълго и тягостно продължаване по пътя по леко „реформиран“, но неработещ модел.

Основният въпрос е следният - разбират ли и готови ли са гърците да поемат последствията от евентуално „Не“ на референдума и потенциално излизане на страната от еврозоната.

Според социалогическите проучвания, на този етап превес има в полза на гласуване с „Да“ на референдума за приемане на предложенията на кредиторите.

А ето и възможните сценарии при гласуване с „Да“

Гръцкият финансов министър заяви днес, че ако гърците гласуват с „да“ на референдума, той ще си подаде оставката. Всъщност, оставка е много възможно да подаде целият гръцки кабинет и да има нови избори в страната.

Това най-вероятно допълнително би усложнило политическата обстановка, като гражданите и без това са „изнервени“ от наложените капиталови ограничения и затворени банки.

Убедително „да“ на референдума или ще доведе до политически по-удобно за приемане на изискванията на кредиторите правителство, или ще принуди настоящия министър-председател да приеме изцяло исканията на кредиторите без възможност за по-нататъшно пазарене.

При подобен сценарий най-вероятно бързо ще бъде размразена оставащата последна част от спасителната програма, която да позволи на Гърция да възобнови плащанията към кредиторите си, включително да навакса със закъснялата вноска към МВФ и да посрещне следващите плащания към ЕЦБ през юли (които са в размер на около 3.5 милиарда евро).

Много е възможно гръцката финансова система да получи по-голяма ликвидна инжекция от страна на ЕЦБ и банките да възстановят бързо дейността си, като спре изтичането на капитал и капиталовите ограничения бъдат премахнати.

И макар всичко да звучи чудесно и гърците бързо ще усетят позитивните ефекти от гласуване с "Да", проблемът с рекордната задлъжнялост на Гърция ще остане.

На практика програмата за ограничаване на разходите доказа своята неефективност в частта със стимулиране на ръста на икономиката, който е критичен, за да може Гърция да посреща задълженията си и в същото време реалният доход на населението да расте. Преструктурирането и реформите са критични и наложителни, но те няма да доведат, сами по себе си, до така желания ръст.

Правителственият дълг на Гърция е при ниво от 177.1% през 2014 година, което е рекордно високо. За сравнение, за периода между 1980 и 2014 година средното съотношение е 91.96%. През 1980 година е регистрирано рекордно най-ниско съотношение на дълга към БВП от 22.6%.

Дори и Гърция да приеме изцяло изискваните от нея данъчни и пенсионни реформи, размерът на дълга ще се задържи трайно на високи нива и ще е при 118% към БВП през 2030 година, според последни прогнози на МВФ.

А както вече видяхме, МВФ не е особено добра в прогнозите, след като от фонда очакваха ръст от 4% на гръцката икономика през изминалата година, както и рекордна безработица от 15% през 2012 година (на фона на безработица от над 25% в момента). Казано по друг начин, задлъжнялостта на Гърция може да е далеч по-висока от прогнозираните 118%.

При най-оптимистичния сценарий за ръст от 4% на годишна база през следващите пет години (който изглежда вече невъзможен на този етап), съотношението дълг към БВП ще се понижи едва до 124% до 2022 година, отново според не особено надеждните прогнози на МВФ.

При такъв сценарий Гърция ще продължава да емитира нов дълг, за да посреща задълженията си, и на практика изцяло ще подминава насочване на средства към стимулиране на растежа си в търсене на начини за стабилизаране на една „вечна задлъжнялост“.

Ако гърците гласуват с „Не“

Доста повече изглеждат възможните сценарии, ако гърците гласуват с „не“ на референдума. Така топката за решение ще е в полето на гръцките кредитори, при което те ще трябва да вземат решение дали Гърция да остане в еврозоната или не.

Ако Европа се страхува от разпадане на „еврозоната“ при потенциално излизане на Гърция, то два са възможните сценарий:

Първият е да направи отстъпки и да се приемат компромисните предложения от страна на гръцкия премиер Ципрас, което изглежда относително слабо вероятно на фона на изразените позиции от страна на Германия.

Вторият вариант е да се остави Гърция в рамките на еврозоната с въвеждане на добилото популярност гевро.

Това е нова валута, която ще гарантира поддържане на финансовата стабилност и банковата система от страна на ЕЦБ, но без да се финансира бюджетния дефицит на правителството (в частта на нежеланите разходи, които прави, според европейските партньори на страната).

Тази валута най-вероятно ще се търгува със сериозен дисконт спрямо еврото (вероятно от порядъка на над 50%), като тя ще доведе до обезценка на дълга и по-добри възможности на гръцките износители на международните пазари, макар и за сметка на обезценка на "местните спестявания" на населението.

Разбира се, има и трети вариант. Той се определя от вероятност еврозоната да е склонна да се раздели с Гърция поради няколко причини. На първо място, от назидателна гледна точка - да покаже на останалите членки, че не могат да се противопоставят безнаказано на всеобщата европейска воля.

На второ място, вследствие на нежелание да поеме негативите от потенциално финансиране на възстановяването на Гърция и отписването на предоставените пари от джоба на европейците.

Това може би бил най-негативният вариант за гърците. При него, освен да изпадне страната във фалит, страната ще е изправена пред сериозни дългосрочни трудности в своето възстановяване заради сериозен спад на БВП, загуба на общ пазар, фалит на банки, масови съкращения и т.н.

Страната ще е изправена пред хаос, инфлация, предизвикана от обезценка на новата валута (каквато и да е тя), отлив на туристи, отрязване от международните пазари за кредитиране и т.н.

В крайна сметка, реформи пак ще й се наложи да направи (поради липсата на свеж ресурс и възможност да финансира разходите на правителството, включително да плаща пенсии и заплатите на държавните служители), но този път те ще са неизбежни, а на страната може да отнеме десетилетия да се възстанови.