Една-единствена мълния носи 5 гигаджаула енергия - достатъчна да захрани нуждите на едно средно домакинство в САЩ за повече от месец.

Когато такава мощна мълния удари пясъчна област, като плажна ивица или дюна, пясъчните частици се стопяват и сливат за по-малко от секунда. Пясъкът се топи при около 1800 градуса по Целзий, а температурата на мълнията може да достигне до 30000 градуса, което е повече от пет пъти температурата на повърхността на слънцето.

Ако условията са подходящи, кондензираните пясъчни форми формират дълги кухи тръби, наречени fulgurite (фулгурит). Терминът идва от латинската дума fulgur, което означава "мълния".

Въпреки че мълнии ударят земята всеки ден най-малко един милион пъти, рядко се стига до фулгурит.

Фулгуритите обикновено се намират под повърхността на пясъка. Тяхната форма отразява пътя на мълнията, когато е ударила земята. Поради това те понякога са наричани "вкаменени мълнии".

Фулгуритите изглеждат като корени поради своите разклонения и грапавата си повърхност, покрита с частично стопени песъчинки. Но вътрешните повърхности обикновено са гладки и стъкловидни поради бързото охлаждане и втвърдяване на пясъка.

Вижте още: 25-те неща, които има най-голяма вероятност да ви убият

Размерът на късовете стъкловидна маса зависи от силата на удара на мълнията и дебелината на слоя пясък. Фулгуритите са описани най-рано през 1711 г. и се намират по целия свят - от планинските върхове до пустинята Сахара, но се считат за редки.

Те не са благородни метали, но са оценени от мнозина заради тяхната научна стойност. Чрез изучаване на разпределението на фулгурита над определена област, например, може да се направи извод за наличието на гръмотевична дейност в определен период от време, което от своя страна може да ни помогне да разберем изменението на климата в района.

250 милиона годишни фулгурити, намерени в Сахара, потвърждават, че пустинята някога е била плодороден район, където тропическите бури са били често срещано явление.