Работодателите вече няма да водят графици за ползването на отпуските, но пък ще трябва писмено да уведомяват всеки един от своите служители на колко дни почивка имат право през годината. Това предвиждат промени в наредбата за работната заплата, почивките и отпуските, които бяха обсъдени от съвета за тристранно сътрудничество вчера.

В началото на всяка година до 31 януари работодателите ще трябва да изготвят писмени справки за всеки служител с полагащите му се дни отпуск, включително и дните, прехвърлени от предишни години, пише в наредбата. Четирите работодателски организации обаче се възпротивиха на това изискване, посочва вестник "Стандарт".

"Заменя се един документ с друг, при това толкова на брой, колкото са работещите във фирмата", коментира Цветан Симеонов, председател на БТПП. Според Теодор Дечев от АИКБ новото изискване е "екологично престъпление", защото означава да се ползват тонове хартия. И призова поне за микропредприятията писмените справки да отпаднат.

Работодателските организации напомниха, че във всяка заповед за разрешаване на платен годишен отпуск и сега има графи с данни за ползваните и неползваните дни. Синдикатите обаче категорично настояват всеки работник персонално да бъде информиран в началото на годината, "за да не излязат нещата от контрол".

На това мнение е и вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин. "След като отменихме с Кодекса на труда графиците за ползването на отпуските, а в същото време остава двегодишната им давност, трябва да има задължително уведомяване и работникът да е наясно колко дни са с риск да бъдат загубени, ако не се ползват навреме", заяви Калфин.

Според него това няма да затрудни работодателите. "Ще атакуваме тази разпоредба пред административния съд, защото тя се вменява в подзаконов акт, без да е включена в Кодекса на труда", заяви Цветан Симеонов от БТПП.

Спор в тристранката предизвикаха и еднодневните трудови договори в селското стопанство. Предвижда се хората на социални помощи да не ги губят, ако се хванат на временна работа с такива договори. БТПП обаче поиска помощите да намаляват с размера на заработените надници.

Друго искане на бизнеса е ако работата на полето е по-малко от 14 дни месечно, да се спират помощите. "Да не гледаме в мизерията на тези хора, защото в масовия случай става дума за 44 лв. на месец", призова Ваня Григорова от КТ "Подкрепа".

При надница от 18 лв. на ден за работа в селското стопанство това означава тези пари да се изгубят за два дни и половина, сметна тя. "Няма да спираме никакви социални плащания и хората трябва да са спокойни", увери вицепремиерът Ивайло Калфин.

Той обяви, че правителството много разчита тази програма да доведе до изсветляване на сектора. Затова доходите от работа с такива договори няма да влияят на социалното подпомагане.