За7 лв. на нощ може да се отседне през този месец в някой от селата в Западните Родопи. Тънката цена е само за нощувка, но гостоприемните домакини са готови да предложат на гостите си уникални местни храни, за да ги задържат за по-дълго.

Стопанките въртят баници, предлагат от домашните сладка с горски плодове и дори колят кокошки за градските си гости в името на незабравимия им престой. Цените варират, като нощувката със закуска може да излезе 20 лева в база, която максимално се приближава до хотелската и предлага повече удобства, сподели за „Монитор” доц. Петър Петров, председател на Българска асоциация за селски и екологичен туризъм.

За наемане на цяла къща цените са между 120 и 180 лева, до 500 лева излиза обаче престоят дневно, ако става дума за голяма сграда, в която да се настанят няколко семейства.

Около 30 на сто от българите, които почиват през август, избират планината и в частност отдиха в селските къщи. Къщите са особено привлекателни, особено през май и юни, както и през топлите есенни месеци. Най-големият пик обаче е около студентския празник и приключва след именните дни през януари.

По това време заетостта е почти 100%. Още от края на август започва резервирането за Коледа и Нова година на хубавите селски къщи с добри домакини, споделят фенове на този тип почивка. Търсят се сгради, в които може да се настани голяма компания от двайсетина човека, наемането е за поне три нощувки.

Изборът на почивката в селска къща е естествено продължение на отдиха край морето, който и занапред ще бъде водещ през лятото, но има все повече мераклии да почиват в планината, каза още доц. Петров. Пълноценният продукт за селски туризъм обаче трябва да включва повече елементи.

Много малко хора ще отидат само да ядат и да спят на чист въздух, ако няма достатъчно други атракции, категоричен е специалистът. Според него пет камъка, независимо колко са древни, и една пепелянка не могат да привлекат достатъчно туристи.

На почивка в затънтени краища от провинцията ходят преди всичко семейства и двойки между 30 и 50 години, като младите са особено активни. Оказва се, че вече не всички българи си имат имот в провинцията и това е една от причините да расте интересът към селския туризъм.

Много е трудно да се каже колко български къщи имат право да посрещат гости законно, но не е тайна, че мнозина предлагат постеля и топла храна без да са регистрирани, каза още доц. Петров. По данни на Асоциацията на българските села обектите за селски туризъм в България осигуряват общо около 209 000 легла за настаняване. Експертите от организацията очакват през тази година 15% ръст на заетостта в селските хотели и къщи.