Почти ежедневно стотици бежанци пресичат Средиземно море в опит да се доберат до Европа. Част от тях загиват. Повечето биват спасени от корабите на бреговата охрана. Кое кара тези хора да рискуват живота си?

Всеки ден в Средиземно море спасяват бежанци. Всеки ден расте и броят на жертвите. Не се вижда край на тази драма: от началото на тази година на европейския бряг са слезли почти 200 000 души, близо 2000 са загинали, опитвайки се да се доберат до Европа, сочат данните на Международната организация по миграция (IOM), цитирани от Дойче веле.

Част от търсещите убежище в Европа са сирийци и иракчани, но мнозинството бежанци са родом от най-неблагополучните страни от Африка.

Еритрея

От обявяването на независимостта си от Етиопия през 1993 г. страната е управлявана еднолично от Исайяс Афеворки – президент, премиер, главнокомандващ, председател на парламента и шеф на "Народния фронт за демокрация и справедливост" - единствената разрешена партия.

Журналистите отдавна наричат Еритрея африканската Северна Корея: нейното правителство провежда изолационистка политика, ситуацията с човешките права е катастрофална, икономиката й – в руини.

В резултат само в Италия през първата половина на 2015 г. са регистрирани над 18 000 новопристигнали от бившата колония. Жителите на Еритрея представляват най-голямата група бежанци, в сравнение с останалите африкански страни.

По данните на Управлението на Върховния комисар на ООН по въпросите на бежанците (UNHCR) 357 000 жители на Еритрея, или 5% от населението, са напуснали тази държава до 2014 г. Мнозина от тях са млади хора, които бягат от казармата.

Официалният 18-месечен срок на служба много често се удължава. По данни на международната неправителствена организация Хюмън Райтс Уоч, в еритрейската армия взимат дори 14-годишни хлапета.

Германия най-често предоставя убежище на еритрейците, но и тук те могат да бъдат достигнати от дългата ръка на репресивния режим: консулските услуги в посолството се оказват само след като се плати т.нар. "данък диаспора".

Сомалия

В учебниците по политология Сомалия често е давана като пример за "несъстояла се държава". Над 20 години там отсъства дееспособно централно правителство. Непрекъснатите граждански войни, гладът и отсъствието на перспективи принуждават сомалийците да бягат.

Данни на Програмата за развитие на ООН (UNDP) за 2009 г. сочат, че тогава 14% от сомалийското население, или над 1 милион души, са живеели в чужбина. Тази тенденция не се е променила.

Сред тези, които до ден днешен продължават бойните действие в Сомалия, най-жестоки са ислямистките терористи от "Аш Шабаб". Терористичната групировка контролира обширни територии, а през 2014 г. многократно извършваше терористични атентати в съседна Кения.

Според ХРУ насилственото набиране в бойните части и нарушаването на човешките права са основните причини за масова миграция от Сомалия. Както съобщава UNHCR, през първата половина на 2015 г. Средиземно море са пресекли почти 7000 сомалийци.

Нигерия

Вече няколко години поред терористичната групировка "Боко Харам" продължава да напада мирното население в северната част на Нигерия, което доведе до хуманитарна катастрофа. Страната с най-многобройно население в Африка се превърна в един от главните източници за масова миграция.

Според изчисленията на IOM, от януари до юни 2015 г. около 8000 нигерийци са се оказали в италианските лагери за бежанци – в сравнение със същия период на 2014 г. техният брой се е удвоил. Друг негативен фактор – нестабилността в Либия.

Както уточнява генералният секретар на германския клон на "Амнести Интернешънъл" Селмин Чалъшкан, "все по-драматичното положение в Либия принуждава към бягство и тези, които в течение на дълги години са намирали там защита и работа". Гастербайтерите от Нигерия представляваха едно от най-значителните малцинства в Либия.

След срива на държавния ред в много части на бившата Джамахирия днес те са подложени на расистки нападения, преследвания и принудителен труд. В резултат значителен брой бежанци в Европа са тези африканци, които по-рано живееха и работеха в Либия, не само нигерийците, но и гражданите на такива относително стабилни страни, като Гана.

Гамбия

В една от най-малките африкански страни живеят само 1.8 милиона души, но през първата половина на 2015 г. италианските власти са преброили около 4000 новопристигнали бежанци от Гамбия. Причината е деспотичният режим, начело на който повече от 20 години стои президентът Яйя Джаме.

Според доклад на ООН, публикуван през 2014 г., в Гамбия изтезанията са използвани като стандартен метод при наказателни-процесуални дела, а произволните арести са се превърнали в постоянна заплаха за жителите на страната.

Над половината от населението живеят под линията на бедността, около 60% са неграмотни. Единствената стока, достойна за износ, са фъстъците. Икономически Гамбия зависи от паричните преводи на своята диаспора. Гамбийските младежи предпочитат бягството.

Судан

Суданското правителство от години води военни действия срещу различни бунтовнически групировки в много части на страната. Разразилият се през 2003 г. конфликт в провинция Дарфур е отнел живота на над 300 000 души.

Едва през 2011 г. след като Южен Судан получи независимост, приключи продължилата десетилетия гражданска война. Репресиите срещу гражданското население и преследванията на етнически малцинства често водят до масовото бягство на хора.

При това Судан също приема много бежанци. Според информация на UNHCR, заради продължаващите сблъсъци в Южен Судан, най-малко 189 000 души са били принудени да емигрират на север. Още 167 000 са пристигнали в Судан от Еритрея, Етиопия, Чад и ДР Конго. Към тях трябва да прибавим и около 2 милиона лица преместили се вътре в страната.

По данни на IOM, през първата половина на 2015 г. над 3500 суданци са достигнали италианското крайбрежие – седем пъти повече, отколкото преди година. И в този случай увеличението на потока с бежанци е свързано с хаоса, обхванал Либия, където много суданци бяха намерили убежище през последните години.