Нисковолатилните индексни фондове – решение за настоящата криза?
На световните борси се наблюдават сривове, невиждани от финансовата криза насам. След бичи пазар, продължил над пет години за водещите борси по света, ръстът изглежда е към своя край.
Вижте още: Нов срив за щатските и китайските индекси
На специалистите все още им е много трудно да определят дали спадът е с корективен характер или е началото на нов по-сериозен низходящ цикъл, който ще продължи през следващите няколко години. Тревожните сигнали обаче вече са налице, като някои индекси, сред които и немския DAX, вече са отдалечени на над 20% от върха си (определението за мечи пазар).
При всички положения инвеститорите търсят да се скрият от несигурността. Това е много трудно, защото в настоящата обстановка на разпродажби засегнати са почти всички класове активи – включително суровините.
В същото време, вследствие на низходящия цикъл, в който се намира златото, то не проявява признаци за добър хеджиращ инструмент, за какъвто се приемаше в миналото.
Въпросът е къде могат да се скрият инвеститорите от бурята? Едно от решенията могат да са нисковолатилните индексни фондове.
Този род фондове са ориентирани към инвеститори, които се страхуват от кризи, като настоящата. Те са предназначени да гарантират „меко и плавно“ пътуване на инвеститорите, като се жертва част от потенциалната доходност на „волатилните“ компании, за сметка на по-голяма предвидимост.
Ефективността на такива фондове би следвало да се доказва именно в кризисни моменти, като настоящия. Така, че как са се представяли тези фондове в условията на ненаблюдаван от години спад?
Нисковолатилните фондове са набрали над 1 милиард долара само през изминалия месец, което е най-големият прилив на средства към тях от първата им поява през 2011 година.
Индексът S&P 500 се е понижил с 10% за последния месец, като е утроил традиционната си степен на волатилност. За сравнение нисковолатилният фонд базиран на широкия индекс - PowerShares S&P 500 Low Volatility Portfolio (SPLV) е загубил едва 5% от стойността си, или наполовина на спада му.
Индексът е формиран на база на 100-те най-слабо волатилни акции от широкия индекс, подбиране всяко тримесечие. Тежестта им е обратнопропорционална на тяхната волатилност. Казано по друг начин с най-голямо тегло в този индексен фонда са компаниите с най-ниска волатилност.
Към момента с най-голяма тежест във фонда SPLV са финансовите компании, компаниите от сектора на потребителските стоки и индустриалните компании. Тези компании останаха значително по-слабо засегнати при настоящите разпродажби от страна на инвеститорите.
Основната причина за това индексът да се представя по-добре от пазара е това, което не съдържа. В него инвеститорите нямат експозиция към големи технологични компании като Apple и Facebook, загубили над 15% от стойността си за последния месец. Индексът е с алокация към технологичният сектор в размер на 4%, на фона на 19% за широкия S&P 500.
Друго предимство на фонда е липсата на алокация на активи към енергийния сектор, който е с тежест от 7% в широкия индекс.
Разбира се инвеститорите трябва да имат в предвид, че експозицията към компании с ниска волатилност може да води след себе си и значително по-слаби резултати в моменти на ръст. През 2011-та година широкият индекс S&P 500 се повиши с 32%, докато фондът SPLV е донесъл доходност за инвеститорите в размер на 23%.
Индексният фонд е с общ размер на активите в размер на 4.7 милиарда долара, като събира 0.25% от активите на инвеститорите под формата на комисиона.