Изключително силно е търсенето на земя в цялата Добричка област, което доведе до драстичен скок на цената на чернозема. В Добруджа декарът вече се търгува по 2000-2300 лв., показа проверка на "Стандарт".

Скокът спрямо цените през последните няколко години е с над 15%, казват брокери. Търсенето на земеделски земи надвишава в пъти предлагането, като най-голям е интересът към големи парцели. Самото предлагане е изключително оскъдно, като до продажба прибягват хора, които имат остра нужда от голяма сума пари.

Освен инвестиционни фондове, в региона земя търсят и арендаторите, които искат да окрупняват обработваемите си площи и дават високи цени за парцели. Наред с производители и фондове, земеделска земя в Добричко търсят и хора с доходни професии - адвокати, лекари, които споделят пред брокери, че така си осигуряват пенсията - инвестирайки сега в земя, на стари години ще допълват пенсиите си с рента.

В Добричко рентните плащания са най-високи в страната и в добри години достигат до стотина лева за декар, а в лошите са около 60-80 лв. за декар. Брокери споделят, че дори ниски категории земя също се купуват и такива парцели вече не са останали на пазара, защото по оперативните програми се създавала възможност за промяна на категоризацията.

Условието било три години парцел с ниска категория да се обработва, след което имало възможност да се промени категорията в по-висока и парцелът да бъде препродаден на по-висока цена. Сред най-скъпите предложения са парцели в черноморските общини.

Лозя в Санданско остават пусти

Десетки стопани в санданските села се отказват от лозята си. Те твърдят, че догодина няма да ги обработват. Причините за решението им са липсата на пазар за гроздето и ниската изкупна цена на плода.

"Тази година поне имаше берекет, но когато и природата не е с нас, както беше през 2014 г., то няма смисъл да хвърляш толкова труд. Защото сметката ни излиза на минус. В последните години много стопани зарязаха лозята си", казва Валери Попов от село Враня.

Преди две години той се отказа да гледа част от лозовите си масиви. Проблемът е, че в региона стотици тонове грозде остават непродадени. Лозарите раздават част от него на близки и роднини. Останалото затварят в бъчви и бидони. Лозарите са отчаяни. Без държавна политика и осигурени пазари ще загине и този поминък, категоричен е Валери Попов.