Бивши килъри на наркокартел споделят какво е да си сикарио
Марио Ваярино казва, че в смъртта няма нищо славно. Татуираният от главата до петите бивш член на мексиканския наркокартел Синалоа го знае от първа ръка, тъй като години наред е убивал хора от името на картела.
“Независимо дали те убиват или ти убиваш, винаги е отвратително,” споделя Ваярино пред Daily Mail.
Ваярино и друг бивш сикарио (наемен убиец) на име Израел Хиноса разказват за отчаянието, което води до това човек да стане наемен убиец и за това как този начин на живот бавно превръща нормални хора в безскрупулни убийци.
Обещанието за лесни пари обаче идва на доста висока морална цена.
Хиноса е депортиран в Мексико от Калифорния. Изпитвайки отчайваща нужда от пари, той се обръща към картелите, за да свързва двата края.
Той е нает от картела Синалоа и в продължение на четири години отвлича невинни хора, заплашва семейства, завзема територия и убива.
Животът му като наемен убиец на картела започва, след като е отвлечен от конкуренти на неговия картел. Той е измъчван в продължение на дни, докато похитителите опитват да изнудват семейството му в САЩ за пари.
Когато в крайна сметка е изхвърлен гол и окървавен на улицата, той е жаден за отмъщение — нещо, което неговите приятели в картела на драго сърце му предлагат, но на определена цена. Хиноса трябва да обещае от този момент да работи за картела.
Така той влиза в порочната спирала на убийствата. “Успях да си отмъстя, като тогава усещането бе страхотно,” казва Хиноса. “След това обаче станах роб на картела.”
Хората като Хиноса са принудени да извършват ужасни престъпления срещу ниско заплащане – 500 песо (20 долара) за отнет живот. Картелът обаче им плаща и в наркотици за добре свършената работа. Самият Хиноса бързо се пристрастява към наркотиците, отчасти за да не мисли за ужасните актове на насилие, в които е принуден да участва.
“Събирах парите и наказвах всеки, който не плащаше,” разказва той. “Не исках да мисля за ужасните неща, които вършех. Стигнах дотам, че се инжектирах с хероин, вземах метамфетамини и пиех текила вместо вода. Просто не исках да мисля.”
Той дори е бил принуждаван да убива свои приятели.
Заради влиянието и връзките на картела Хиноса така и не стига до затвора.
След четири години в картела заради зависимостта му към наркотиците Хиноса е принуден да се подложи на рехабилитация. Там той открива Господ и решава да създаде религиозна светиня близо до мексиканската граница.
В момента Хиноса работи като доброволец в приюта с други мигранти като Ваярино, чиято съдба е сходна.
Хиноса е все още жив и на свобода, за да разказва всичко това. Много от най-известните „сикарио“, или наемни убийци, в Мексико обаче са или мъртви или в затвора.
Сред тях е и Мануел Торес Феликс, познат като „Лудият“, който е известен с това, че е емоционално нестабилен и не спи в продължение на дни.
През 2009 г. той буквално излиза извън контрол, след като синът му е убит. Феликс залавя, измъчва и избива хората, които преди това убиват сина му, а самият той е убит през 2012 г.
Хиноса пък се надява да промени живота си към по-добро и да помага на други, които са отчаяни, също както той някога е бил.