На пръв поглед всичко изглежда като в рая. Малък карибски остров с палмови дървета, които се поклащат от морския бриз, бели пясъци и изумрудено сини води, недокоснати от масовия туризъм.

Остров Олд Провидънс обаче има една тайна – големият брой хора, които са започнали да се занимават с трафик на наркотици, а след това са изчезнали.

На Олд Провидънс никой не бърза. Никой не изглежда стресиран. Хората не престават да се усмихват.

Това е малък остров, колонизиран от британските пуритани през 1629 г. и използван като база от британски капери, между които и капитан Хенри Морган, които нападали испанските параходни и търговски центрове в Новия свят.

Въпреки че Олд Провидънс отдавна е част от Колумбия и се намира близо до крайбрежието на Никарагуа, майчиният език там си остава някаква форма на развален английски.

Жителите на острова, които наброяват между 5 000 и 6 000, се чувстват повече карибци, отколкото колумбийци. Много от тях са растафарианци и в продължение на много години островът остава незасегнат от колумбийските наркотрафиканти.

Там няма оръжие, наемни убийци, бодигардове или лукса, който е типичен за наркобароните.

Проблемът се крие под повърхността, но е не по-малко сериозен.

Вижте още: Бляскавият живот на едно вече бившо наркомуле

"Губим мъжете си," споделя пред BBC жител на острова, пожелал да запази анонимност.

Според някои оценки има поне 800 мъже от острова, които лежат в затвори в чужбина или просто са изчезнали.

Ако това е вярно, то означава, че повече от един на всеки четирима мъже на острова вече не е там, тъй като мъжете и жените са приблизително поравно.

В крайна сметка се оказва, че Олд Провидънс не може да остане незасегнат вечно от проблемите на Колумбия. Преди няколко години наркотрафиканти откриват, че островитяните са отлични моряци с безценни познания за района, наследени от предците си.

"Те са последното брънка от веригата за трафик на наркотици," казва журналистът Ампаро Понтон, който живее на острова от 25 г.

"Островитяните познават океана по-добре от всеки друг, затова биват наемани за пилоти на моторниците, с които се превозват наркотици."

Ако доставят успешно лодка, пълна с наркотици, до уречената дестинация, която може да се намира във всяка точка между Хондурас и Флорида, печелят хиляди долари. Ако обаче бъдат заловени, свършват в затвора.

Нещата могат да се объркат и когато такава лодка бива преследвана от бреговата охрана. В такъв случай екипажът изхвърля наркотиците в океана, но след това трябва да обясни действията си на наркобароните. Следващата задача, която получават, е такава, която не могат да откажат.

"Моето момче се озова в затвор в Мисисипи, САЩ," казва една майка от острова. "Той вече бе излежал 6-годишна присъда в САЩ. След това обаче опита отново и отново бе заловен. Мисля, че го е направил, защото не можеше да намери никаква друга работа...Повечето семейства на острова са засегнати от това по един или друг начин. Ние губим момчетата си."

Вижте още: Десет факта, измерващи богатството на Пабло Ескобар

Един от начините за създаването на повече работни места е развитие на туризма, но това е път, който Олд Провидънс целенасочено избягва, за разлика от съседния Сан Андрес, който в момента е осеян с курорти.

Липсата на възможности обаче е само част от проблема.

Адреналинът от наркотрафика също има сериозна роля за случващото се. Младите на острова често казват, че имат три възможности – да успеят, да бъдат арестувани или да бъдат убити.

"Вече изгубихме 10% от поколението преди моето," казва 26-годишният рибар Лорено Бент.

"Има деца, които не познават бащите си, защото те са се изчезнали в океана, когато детето е било бебе на четири месеца.

Майки плачат, защото момчетата им са тръгнали, но така и не са се върнали. Никой не знае къде са. Може да са в затвор навсякъде по света. Ние просто не знаем."

Бент обаче не критикува тези, които се занимават с трафик на наркотици.

"Морето е нашата икономика, без значение дали това, което правиш, е законно или незаконно," казва той. "Това, което е от значение, е дали, като си спечелил пари, си извършил престъпление спрямо друг човек. В Колумбия това е незаконно, но за много от нас това е единственото препитание. Така че ние не го смятаме за нещо незаконно."

"Хората казват, че това са лесни пари, но тези пари се изкарват най-трудно. Ако ставаш сутрин и знаеш, че поставяш живота си под опасност, тогава няма как това да се лесни пари."

Когато син изчезне, родителите често не знаят къде е или дали ще се върне. Много от тях изглежда се срамуват прекалено много от това престъпление, за да уведомяват властите и да опитват да го намерят. Броят на подобни запитвания от Олд Провидънс е изключително нисък, според консула на Колумбия в САЩ.

Това обаче не означава, че липсата на тези хора не се усеща.

"Има семейства, в които прадядо, дядо, баща и син са в затвора," според журналиста Ампаро Понтон.

Наркобизнесът на Колумбия е в основата на много трагедии. Това е просто поредната.