Как тази легенда на Ливърпул натрупа състояние, но не от футбол?
С личното си състояние, оценявано на около 30 млн. паунда (41 млн. евро), Роби Фаулър се нарежда по върховете на всяка класация за най-заможни футболисти, но голяма част от неговото състояние не се дължи на футбола.
Той е легенда на Ливърпул, бивш английски национал, един от 10-те топ реализатори на Висшата лига и носител на трофеи във Великобритания и Европа. Голяма част от неговото състояние обаче не е свързана с почти нереалната му способност да вкарва топката в мрежата.
Той слага край на футболната си кариера през 2012 г., след като натрупва толкова голям имотен портфейл, че преди време феновете на Манчестър Сити припяваха “Ние всички живеем в къща на Роби Фаулър” с мелодията на Yellow Submarine, когато той играеше за отбора.
Нещо повече, докато много футболисти изгубиха цяло състояние при срива на имотния пазар през 2009 г., Роби бе един от малцината, чието богатство се увеличи.
Фаулър в момента е на 40 години, живее в Ливърпул със своята съпруга Кери, трите им дъщери и техния син.
И така - как бившият нападател на Ливърпул се оказва един от най-умните футболисти? Оказва се, че всичко става почти случайно.
Фаулър споделя, че най-находчивият му бизнес ход е, че е влязъл в офиса на неговия треньор Греъм Сунес, който е казал: “Това е финансов консултант, той ще се грижи за теб до края на живота ти.” Това е най-умното нещо, което съм правил, казва Фаулър.
Като по-млад не проявявах особен интерес да получавам финансови съвети и това бе нещо, за което не мислех. Бях концентриран върху това да играя футбол. Започнах обаче да работя с този финансов консултант, вслушвах се в съветите му, а това бе най-умното ми решение, свързано с парите.
По това време бях на 18 г., но не мислете, че всичко, което изкарвах, съм инвестирал в имоти. Освен това не инвестирах, само защото когато бях на 18 г. нямах почти нищо и не можех да си го позволя, независимо от това какво мислят хората за футболистите.
Инвестирах с партньори. Всичко се случваше заради съветите, които получавах, не защото знаех нещо или исках да зная. Всичко бе по случайност.
Вижте още: Много отказали се спортисти фалират, но не и този
Когато си на 18 г., последното нещо, за което искаш да мислиш, вероятно е в какъв тип имот да инвестираш. Тогава си зает да подписваш нови договори, искаш да ходиш по заведения, да си купиш нова кола, както и всички неща, които никога не си имал.
Изведнъж обаче идва момент, в който си мислиш: "Трябва малко да огранича разходите и да помисля за живота си след футбола". Когато бях на 18, това бе далеч от мислите ми, но с годините се случва точно така.
Невинаги съм мислел, че имотите са добра инвестиция. Това е така, когато доходността е налице, но също така съм се изгарял на този пазар, споделя Фаулър.
Бившият футболист също така казва, че в момента активно търси коя ще бъде следващата му инвестиция.
В момента Фаулър отдава под наем апартаменти, малки семейни къщи и по-големи имоти, пише Mirror. Споделя, че има имоти в Ливърпул и чужбина.
Нещото, с което той се съобразява, когато отдава имот под наем, е дали това е осъществимо. Трябва да си наясно с това какво могат да похарчат хората и дали те искат да вземат под наем или да купят това, което искаш да продадеш.
Не става въпрос да се занимаваш само с луксозни имоти, защото ако трябва да сме честни, не всеки може да си позволи луксозен имот. Понякога слизаш няколко нива надолу и поглеждаш на нещата от следната гледна точка – не всеки може да си позволи голяма къща с отделна стая само за игри.
Фаулър споделя, че самият той няма такава стая, а използва за това стаята на 9-годишния си син, с когото играят на най-различни игри.
Фаулър също така казва, че има пенсия и всяка година внася средства в пенсионния си фонд, но не държи да спестява всичко.
Той също така споделя, че се е отказал от футбола не защото има голям бизнес с имоти, а защото просто малко е остарял.
Основният му приоритет във финансово отношение е да се грижи за децата си сам. От моя гледна точка аз не съм важен, казва Фаулър. Парите, които печеля, са за семейството ми. Не за мен. Винаги става въпрос за семейството ми.