Каква е най-отличителната черта на балоните? По някакъв странен начин никой не успява да предвиди кога точно ще се спукат или пък ако има специалисти, които предупреждават, никой не ги слуша.

Причината за това - човешката психика. Последната е устроена така, че създава ползотворна среда за формирането на балони. Първият балон е този с лалетата в Холандия - мания от 17-и век, която е приключила катастрофално за инвеститорите.

Следват редица подобни, за да стигнем до „интернет-балона" от края на 90-те години и голямата финансова криза от 2008 година, последица от надуването на кредитния и имотния балон.

Въпреки размера и комплексността си, последната криза отново остана някак си „незабелязана" от финансовите анализатори. Никой не предупреди инвеститорите да очакват спад от около 50% на водещите индекси.

На финансовите пазари цари схващането, че цената на едни активи се формира не от това какво вие бихте платили за него, а от това какво останалите участници биха платили за него. Съществува възприятие, че дори и да си купите нещо скъпо, винаги можете да намерите някой друг, който да плати повече.

От тук идва и същността на балоните. При надуването на балоните, въз основа на поскъпването на един актив, винаги дори и до неразумни размери, купувачът очаква, че ще може да спечели от това да го продаде още по-скъпо на някой друг.

Участници на пазара и в надуването на „балони“ са дори тези, които са наясно, че фндаментално активът е твърде скъп. Именно този факт и инвеститорска психология правят прогнозиранате на края на балоните и това колко още могат да се надуват толкова трудно.

На практика при балоните губещ е последният, в когото остане активът и не може да го продаде на друг. За съжаление, практиката сочи, че обикновено хората, които са последни във веригата, са индивидуалните инвеститори.

Ако приемем, че водещите фактори при търговията сред трейдърите са страх и алчност, то в основата на формирането на балоните стои алчността. Когато тези, които търгуват на финансовите пазари, наблюдават силното поскъпване на един актив или надуване на балона, голяма част от тях започват да изпитват дискомфорт от това, че са изпуснали тренда.

Някои от тях купуват активи на доста по-високи цени, с идеята да реализират доход от това, което е на мода. Нещо като това, което наблюдаваме в момента на щатските пазари и което направи ръста на щатските индекси „най-мразеното рали в историята“.

Колко ще продължава надуването на един балон зависи от много фактори. Сред тях са мащабът и модата на актива, за който става въпрос, както и цикъла на икономиката, които могат да подкрепят или да действат срещу надуването и за по-бързо спукване на болоните.

И макар трудно различими, балоните имат някои общи характеристики, по които можем да ги познаем. Ето ги и тях:

Този път е различно...

Това е много честа психология при формирането на балоните. Начин на мислене наблюдаван и в момента.

Инвеститори и анализатори вадят всякакви доводи, защо пазарите ще продължат да се повишават – от сега е силен момент за борсата (традиционно шестте месеца след края на ноември са добри в исторически план), до това „съвременната икономика е много по-различна от тази отреди 15 или дори 7 години (разчитаща на нови технологии).

Този начин на мислене често води до загърбване на опасности за пазара, като забавяне в темпа на ръст на печалбите на компаниите; ръстът на световната икономика; проблемите пред развиващите се икономики и Китай; предстоящото повишение на лихвите; високите финансови оценки и т.н.

Регулаторите ще подкрепят пазара

Спекулативните балони обикновено се формират, когато пазарните участници са убедени, че финансовият риск се намалява от регулаторите. По време на ерата на Грийнспан през 90-те години на миналия век пазарните участници бяха убедени, че „Фед ще подкрепи падащите пазари“. Това обаче не се случи.

Ситуацията днес е доста сходна. Пазарът е убеден, че Фед ще подкрепя пазара до безкрай, което намалява шансовете за загуби. Спекулативните балони обикновено са съпровождани от периоди на ниски лихви. Близо десетилетие ниските лихви на Грийнспан надуваха имотния балон в САЩ.

След срива от 2008 година лекът на Бернанке бе доста подобен. Това доведе до поскъпване на имотите и финансовите активи, допълнително надувайки балона на високорисковите активи.

Очакванията за вечен ръст

По време на интернет-балона цените на технологичните акции отразяваха бъдещите очаквания за ръст. Към днешна дата ситуацията е доста подобна при социалните медии. Очакванията за ускорен ръст се екстраполират до безкрай, въз основа на които се правят оценките на компаниите.

Активи, които не подлежат на оценка

Последният голям балон, при който обектът на спекулации не е можел да бъде реално оценен, е бил „манията по лалетата“. Технологичният напредък към днешна дата дава възможност за много подобни опции, като например частните технологични компании.

Много от тях получават многомилиардна пазарна оценка още преди да са направили първата си печалба. Свидетелство, че ситуацията прегаря в този сегмент бе първичното публично предлагане на Square, както и загубата на пазарна оценка наполовина от друг стартъп - Zenefits.

Трудни за оценка са набъбнали по пазарна капитализация технологични компании като Netflix, Facebook, Tesla и Twitter.

Маржин-търговията набъбва сериозно

Нивата на ползваните от инвеститорите сресдтва назаем, с които търгуват са при рекордни нива, съпоставени с БВП в САЩ. Примерът на бърз и рязък срив на индексите в Китай показаха какво може да се случи, когато инвеститорите масово започнат да търгуват с взети назаем средства.