Иран предупреди САЩ да не се намесват военно в подкрепа на протестите, които се разпространиха из Ислямската република, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон е „готов да помогне“.

На фона на две седмици граждански безредици, които представляват най-сериозната вътрешна заплаха за ислямския режим от години, американски медии съобщиха, че администрацията на Тръмп обмисля военни опции в отговор на протестите.

Американският президент нееднократно е заявявал, че Вашингтон е готов да „спаси“ иранците, ако властите започнат да убиват протестиращи.

„Иран гледа към СВОБОДАТА, може би както никога досега“, написа Тръмп в събота в социалните мрежи.

„САЩ са готови да помогнат!!!“

Коментарите на Тръмп идват в момент, когато режимът засилва репресиите и се затруднява да овладее най-мащабните протести от години, на фона на информации за нарастващ брой жертви.

Human Rights Activists News Agency съобщава, че броят на загиналите от началото на протестите в края на декември е достигнал 116 души, включително служители на силите за сигурност. По данни на организацията над 2600 души са били задържани.

Председателят на иранския парламент Мохамад Бакер Калибаф предупреди в неделя САЩ да не допускат „грешна преценка“.

„Нека бъдем ясни: при нападение срещу Иран окупираните територии [Израел], както и всички американски бази и кораби, ще бъдат наша легитимна цел“, заяви Калибаф, цитиран от Financial Times.

Калибаф е бивш командир на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция.

САЩ разполагат с множество военни бази в региона. През юни Техеран изстреля ракети по американска база в Катар в отговор на решението на Тръмп да бомбардира основните ядрени обекти на републиката, след като за кратко се присъедини към 12-дневната война на Израел срещу Иран.

Иранският президент Масуд Пезешкиан също предупреди в събота САЩ да не се намесват. Властите нееднократно са обвинявали Вашингтон и Израел, че подклаждат протестите.

„Изхождайки от погрешното убеждение, че Ислямската република Иран е като други държави, САЩ прилагат същите мерки, като насърчават определени лица да създават хаос и безредици“, заяви той по време на среща с външния министър на Оман.

По думите му иранският народ „ще подкрепи страната и ислямската система още по-силно от преди“, съобщи държавната телевизия, цитирана от FT.

Безредиците идват в момент, когато Ислямската република е в една от най-уязвимите си позиции от години насам, подложена на нарастващ вътрешен и външен натиск и на все по-отчаяно и гневно население.

От четвъртък Иран е практически откъснат от външния свят, след като режимът наложи почти пълно спиране на интернет и прекъсна комуникациите в страната.

Въпреки това в интернет се появиха видеоклипове, които показват, че протестиращите продължават да излизат по улиците в открито неподчинение на репресиите. Властите предупреждават, че задържаните ще бъдат третирани бързо и без снизхождение.

Държавният прокурор на Техеран заяви, че лица, които нападат обществени сгради и сили за сигурност с оръжие, ще бъдат обвинени във „водене на война срещу Бога“ – престъпление, което може да бъде наказано със смърт.

Свързани с държавата медии съобщават, че стотици хора са били арестувани и над дузина служители на силите за сигурност са били убити, откакто протестите ескалираха в четвъртък – началото на иранския уикенд.

Медиите обвиниха „въоръжени групи“ в нападения срещу „държавна и частна собственост в няколко провинции“, причинили значителни щети, включително по джамии.

Демонстрациите бяха предизвикани от икономически недоволства, след като търговци в Техеран затвориха магазините си в знак на протест срещу рязкото поскъпване. Впоследствие те прераснаха в национални антирежимни протести.

Пезешкиан, който дойде на власт преди 18 месеца с обещания за икономически реформи, първоначално се опита да успокои протестиращите. С ескалацията на недоволството обаче властите засилиха заплахите си.

„Това е непозната територия за Ислямската република, защото става дума за органичен, идващ отдолу натиск, при който части от обществото, които исторически са били гръбнакът на режима, излизат на протести – и това прераства в нещо много по-голямо“, коментира пред FT Ели Геранмайех от Европейския съвет за външни отношения.

„Няма лесни отговори на този натиск, а към него се добавя и натискът отгоре – от страна на САЩ и Израел.“

Протестите са най-сериозната вътрешна заплаха за режима от 2022 г., когато Махса Амини беше арестувана за предполагаемо неправилно носене на хиджаб и почина в ареста. По данни на Amnesty International при последвалите репресии тогава са били убити над 300 души.

Днес Иран се намира в по-слаба икономическа и военна позиция в резултат на опустошителната 12-дневна война на Израел срещу Ислямската република през юни.

По време на конфликта израелските сили ликвидираха висши ирански военни командири и ядрени учени, унищожиха противовъздушната отбрана на страната и – заедно със САЩ – бомбардираха ядрените ѝ съоръжения.

Оттогава риалът е загубил над 40% от стойността си, което допълнително засилва галопиращата инфлация.