Иран е бил почти напълно откъснат от интернет на фона на усилията на Ислямската република да овладее протестите в цялата страна, които са ескалирали през нощта.

Видеа, публикувани в социалните мрежи, показват огромни тълпи демонстранти, излезли по улиците на Техеран и други градове в четвъртък вечерта. Анализатори смятат, че вълненията представляват най-сериозната вътрешна заплаха за ислямския режим от години насам, пише Financial Times. 

„Виждаме система, която се затруднява да реагира на мащабна вълна от протести“, коментира Санам Вакил, ръководител на програмата за Близкия изток в Chatham House. „Без значителни структурни промени те [режимът] ще стигнат до задънена улица.“

NetBlocks – организация, която следи интернет свързаността – съобщава, че Иран се намира „в разгара на национално прекъсване на интернет“, след „поредица от ескалиращи мерки за дигитална цензура, насочени срещу протестите в цялата страна“.

Засега не е направена независима проверка на видеата, публикувани в социалните мрежи. Междувременно иранските новинарски сайтове до голяма степен не са работили, а приложенията за съобщения са били недостъпни заради интернет прекъсването.

Държавната телевизия Press TV е обявила на сайта си, че иранските власти са „предприели действия за противодействие на координирана кампания за дигитална война, подхранвана от дезинформация“.

Медията посочва, че са били арестувани лица, свързани с чужди държави, „на фона на вълна от подкрепяни отвън безредици“, като десетки хора са били задържани в Техеран и други градове. Според Press TV най-малко четирима полицаи са били убити при отделни инциденти в сряда и четвъртък.

Достъпът до интернет и преди е бил ограничаван в периоди на обществено недоволство.

Последните демонстрации започват в края на декември, след като търговци в Техеран затварят магазините си в знак на протест срещу растящите цени, и оттогава се разпространяват из страната, включително в провинциални градове и населени места.

Те се случват в момент, когато Ислямската република е в най-уязвимото си състояние от десетилетия, изправена пред засилващ се външен и вътрешен натиск.

Риалът е загубил над 40% от стойността си, което подхранва рязко нарастваща инфлация, откакто Израел започна 12-дневна война срещу Иран през юни. По време на конфликта са убити високопоставени военни командири и ядрени учени, унищожена е голяма част от противовъздушната отбрана и са бомбардирани ядрени съоръжения.

САЩ за кратко се включват във войната, като нанасят удари по основните ядрени обекти на Иран. Сега американският президент Доналд Тръмп предупреди, че администрацията му е „в пълна бойна готовност“ да се притече „на помощ“ на протестиращите, ако иранските власти ги убият.

Тръмп повтори тази заплаха в интервю, излъчено в четвъртък. „На Иран беше много ясно заявено – дори по-категорично, отколкото говоря с вас в момента – че ако направят това, ще си платят жестоко.“

Иранските държавни медии са потвърдили най-малко 17 загинали от началото на протестите миналия месец, сред които и служители на силите за сигурност, както и десетки арести, макар точният брой да остава неясен.

Агенцията Human Rights Activists News Agency, базирана извън страната, информира, че броят на загиналите е достигнал 42 души, включително осем представители на силите за сигурност или служители.

Eurasia Group отбелязва в анализ, че режимът „вероятно ще преживее настоящата вълна от вълнения – както е правил и в миналото“.

Но добавя, че при „липса на решение за основните причини е вероятно демонстрациите да продължат, със значителен риск напрежението да ескалира до по-насилствена репресия“.

Протестите са най-сериозната вътрешна заплаха за режима от 2022 г., когато млада жена – Махса Амини – е арестувана за предполагаемо неправилно носене на хиджаб и е починала в ареста.

По данни на Amnesty International при потушаването на тези протести са били убити над 300 души.

Настоящата вълна от демонстрации включва гневни антирежимни лозунги, сред които скандирания „смърт на диктатора“ – препратка към върховния лидер аятолах Али Хаменеи.

Те се очертават като ключов тест за президента Масуд Пезешкиан, който дойде на власт преди около 18 месеца с обещания за икономически реформи и по-лесен живот за обикновените иранци.

Правителството на Пезешкиан е предприело стъпки за успокояване на протестиращите – срещи с представители на бизнеса и назначаване на нов управител на централната банка с цел възстановяване на „икономическата стабилност“.

Но много иранци са все по-разочаровани и гневни и засилват призивите си за промяна, насочени срещу теократичното ръководство, което разполага с все по-малко инструменти за овладяване на кризата на фона на икономическата стагнация и ниските цени на петрола.