Иран е обхванат от най-мащабната вълна от протести от 2022 г. насам – обществено недоволство, подхранено от срива на икономиката, рязкото обедняване на населението и засилващия се натиск върху управляващия теократичен режим. Само за девет дни демонстрации правозащитни организации съобщават за най-малко 20 убити, близо 1000 арестувани и десетки задържани деца, докато силите за сигурност са обвинявани в безразборно насилие срещу цивилни.

По данни на базираната в САЩ организация Human Rights Activists in Iran (HRAI), протести са регистрирани в над 220 населени места в 26 от общо 31 ирански провинции. Недоволството, започнало първоначално от търговци в Техеран в края на декември, бързо се разраства и обхваща големи и малки градове – от столицата до провинции като Фарс, Илам, Северен Хорасан и Семнан.

Онлайн видеа, публикувани от очевидци, показват шествия, скандирания „Свобода“ и „Смърт на диктатора“ – директна препратка към върховния лидер аятолах Али Хаменеи. В други кадри се чуват изстрели и се виждат хора, бягащи в паника. Достъпът до надеждна информация остава силно ограничен – държавните медии почти не отразяват протестите, а журналистите в страната са подложени на строги ограничения и риск от арест.

Основният катализатор на протестите е икономическият срив. Иранският риал е в свободно падане и вече се търгува на нива от около 1,4 млн. риала за долар. Инфлацията достига близо 40%, а цените на основни храни като ориз и месо растат стремглаво.

Допълнително напрежение предизвика решението на властите да въведат нов ценови режим за субсидираните горива, което на практика повиши цената на бензина – една от малкото останали социални „възглавници“ за населението. 

Деца сред жертвите

Особено тревожни са данните за непълнолетни сред жертвите. Правозащитни групи съобщават за най-малко три убити деца и над 40 арестувани непълнолетни.

Сред загиналите е 15-годишният Мостафа Фалахи от град Азна, убит на 1 януари, след като силите за сигурност откриват огън по протестиращи, отбелязва The Guardian. Друг непълнолетен – 17-годишният Расул Кадивариан – е убит заедно с 20-годишния си брат в Керманшах. Потвърдена е и смъртта на трето 17-годишно момче в град Кум, чиято самоличност все още не е напълно установена.

„Тези данни ясно показват, че младежите са навсякъде в протестите. Безразборното използване на сила срещу цивилно население е грубо нарушение на международното право“, подчертава заместник-директорът на HRAI Скайлар Томпсън.

Свидетелства за репресии

Очевидци описват сцени, напомнящи военни действия. Жител на района Малекшахи в Западен Иран разказва, че силите за сигурност са стреляли по събралите се хора без предупреждение. „Чувствах се като в бойното поле. Видях ранени, а някои бяха убити на място.“

Правозащитни организации информират и за нахлувания на силите за сигурност в лечебни заведения, включително в болницата „Хомейни“ в град Илам, където са били откарани ранени протестиращи. 

Според Hengaw Organization for Human Rights на протестите се използват сълзотворен газ, гумени сачми и оръжия от военен клас, а задържаните са бити и отвеждани на неизвестни места.

Реакцията на властта и външният натиск

Върховният лидер Али Хаменеи нарече демонстрантите „размирници“ и заяви, че те трябва „да бъдат поставени на мястото си“. В същото време председателят на парламента Мохамад Бакер Калибаф призна, че протестиращите имат „легитимни искания“, но предупреди, че всякакви „външни агенти“ ще бъдат „ефективно неутрализирани“.

Международният натиск също нараства. Президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди, че Вашингтон ще „удари много силно“ Иран, ако властите продължат да убиват протестиращи, цитира BBC. Израелският премиер Бенямин Нетаняху изрази солидарност с иранския народ – ход, който Техеран определи като „подстрекателство към насилие“.

Регионален и ядрен контекст

Протестите се разгръщат на фона на сериозно отслабени позиции на Иран в региона. „Оста на съпротивата“ – мрежата от съюзници и прокси групи на Иран, е силно ерозирана след войната между Израел и „Хамас“, ударите срещу „Хизбула“ и падането на режима на Башар Асад в Сирия.

Паралелно Западът продължава да следи с тревога иранската ядрена програма. Макар Техеран да твърди, че тя е мирна, Международната агенция за атомна енергия предупреждава, че страната разполага с капацитет бързо да произведе ядрено оръжие, ако вземе такова решение.

За мнозина сегашната ситуация напомня протестите „Жена, живот, свобода“ от 2022 г., избухнали след смъртта на Махса Амини в полицейски арест. Тогава над 500 души бяха убити, включително десетки деца.