България е сред страните, които се определят като държава на мафията. Това е нов тип авторитарни режими, който е особено характерен за бившите комунистически страни в Източна Европа.

Анализът е на Мария Снеговая, докторант по политология в Колумбийския университет. Публикуван е със съкращения от „Ведомости“, на който БГНЕС се позовава.

Феноменът на държава на мафията в политическата наука не е нов. Той е изучен от Мозес Наим. Според него благодарение на новите технологии през последните две десетилетия криминалните групи са излезли извън границите на своите традиционни дейности и са започнали активно да проникват в политическите структури на страни като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Бирма и Венецуела.

Националните интереси на тази страни в крайна сметка се оказаха напълно преплетени с интересите на организираната престъпност.

Унгарският политолог Балинт Мадяр написа цяла книга за основните черти на управляващия елит на държавата на мафията. Според него отличителната й черта е семейният характер на системообразуващите компании.

Мафията предпочита да организира своя бизнес на семеен принцип, защото кръвните връзки осигуряват лоялност и доверие в рамките на системата. Бизнесът се развива както от членовете на „семейството“, така и от представители на политическия елит, приети в „семейството“ благодарение на съществуващата система от връзки.

Най-често подобни компании се срещат в строителния бизнес. Те процъфтяват за сметка на изгодни държавни поръчки и държавни капиталовложения, отбелязва политологът. За държавата на мафията са характерни още паралелната концентрация на политическа власт и основните икономически активи в ръцете на едни и същи лица.

В държавата на мафията частните интереси подменят интересите на обществото не от време на време, а постоянно и систематично. Практически няма област в тази държава, която да не е подчинена на укрепването на властта и обогатяването. Държавата на мафията е приватизирана форма на паразитната държава.

За повишаването на благоденствието на определена политическа и финансова група системата активно се бори с независимото натрупване на финансови ресурси, национализира ги, но в полза на отделни индивиди, а не на страната като цяло.

В държавата на мафията ролята на политическите институции се обезценява, техните функции се подменят от волевите решения на държавния глава, който е в ролята на фактическия собственик на държавата.

Правото по закон се подменя от „закона на властимащия“.