Перфекционизмът важен ли е за вас? Трудно е човек да се освободи от хватката му в днешния модерен свят, който възвеличава перфектното отглеждане на деца, перфектните връзки и перфектната красота.

Не е изненадващо, че проучвания разкриват връзка между някои типове перфекционизъм и бърнаут (синдром на професионалното изчерпване).

Стремежът към перфекционизъм, който се свързва с поставянето на високи цели и стандарти за лично представяне е много по-малко вероятно обаче да ви доведе до бърнаут от опасенията, свързани с перфекционизма. При тях човек се опасява прекалено много да не направи грешка, страхува се да не получи лоша оценка и остра негативна реакция за несъвършенството, пише Forbes.

Този тип поведение изсмуква психическата и физическата ви енергия и може да се асоциира с работохолизъм. Перфекционистите също така имат склонност да мислят по много безкомпромисен начин и този тип на мислене (и силните емоции, които следват от това), увеличават стресовата реакция на тялото. В крайна сметка перфекционизмът може да се отрази негативно на вашата работа, на вашите връзки, на живота ви вкъщи и на почивката ви (перфекционистичните ви склонности пречат ли ви да се отпуснете и да се забавляване?)

За разберете как перфекционизмът пречи на работата ви е важно да разберете различните му характеристики или черти.

Страх от провал. Никой не обича да се проваля, но пефекционистите издигат страха от провал до ново ниво. Вместо да открие какви уроци могат да се извлекат от провала, перфекционистът вижда провала като изражение на неговите или нейните способности. За да се пребори с този страх перфекционистът може да компенсира прекомерно като чете нещо отново и отново, мисли непрестанно за списъци и организация, или пък не за това, че може да вземе решение.

Мислене от типа „всичко или нищо“.Това е често срещан капан при мисленето и се дължи на склонноста ви да виждате даде ситуация или в черно или в бяло; грешно или погрешно. Например, ако се опитвате да отслабнете и изядете една бисквитка, може да си помислите “Провалих диетата си напълно!”

Защитна позиция. Перфекционистите често заемат прекалено отбранителна позиция, когато са критикувани, защото критиката заплашва да разкрие техните слабости, по същия начин както и провала. Перфекционистите също така приемат критиката като изражение на това колко струват или на способностите им.

Търсенето на вина у себе си и у останалите. Перфекционистите често търсят недостатъци у себе си и у останалите. Перфекционистите имат склонност да са прекалено критични към всяко погрешно изказване, изписване или недостатък и считат за жизненоважно да поправят хората, когато направят грешка.

Липсата на гъвкавост – прекалено строги стандарти за вас и за другите. Има разлика между това да поставяте високи стандарти за себе си и да желаете да се учите от грешките си и да ви липсва гъвкавост. Негъвкавото мислене често включва думи като “трябва” и “би трябвало” и “налага се.”

Прекомерна необходимост от контрол. Перфекционистите често се опитват да контролират поведението или мислите на хората в техния живот като начин да им попречат да допускат грешки или да се сблъскат с нещо лошо.

Не могат да се доверяват на някой друг да се справи. Някой казвал ли ви е “Ако искаш нещо да се свърши качествено, трябва да свършиш сам?” Много перфекционисти се придържат към това схващане, в резултат на което за тях е много трудно да делегират, а когато го направят пък се превръщат в микромениджъри.