В края на 2015 г. депозитите на домакинствата в страната възлизат на рекордните 44.4 млрд. лв. Това е с 3.4 млрд. лв. повече спрямо края на предходната година, сочат данни на централната банка.

В последните 40 месеца населението е увеличило спестяванията си с повече от 10 млрд. лв., или средно по около 250 млн. лв. на месец.

Според банкери несигурността е основната причина, заради която хората продължават да трупат пари за черни дни. При това на рекордно ниски лихви.

Кои са най-предпочитаните банки за влоговете ни?

През последната година само една българска банка е добавила повече от 1 млрд. лв. към депозитната си база. Това е Уникредит Булбанк, която е и най-голямата институция у нас по размер на активите си.

Втората по големина Банка ДСК е добавила близо 800 млн. лв., а на трето място се нарежда Сосиете Женерал Експресбанк с 558.7 млн. лв., изпреварила Първа инвестиционна банка с 408 млн. лв. и Централна кооперативна банка с 398 млн. лв.

С привлечени по над 100 млн. лв. за цялата минала година са още Райфайзенбанк, Интернешънъл Асет Банк и Инвестбанк, а топ 10 се допълва от Алианц Банк и Българо-американска кредитна банка.

През четвъртото тримесечие на 2015 г. парите ни бяха насочени основно към Уникредит Булбанк и Банка ДСК (372 млн. лв. и 325 млн. лв. нетно повишение на спестяванията), както и към Банка Пиреос, Обединена Българска банка, Сосиете Женерал Ескпресбанк и Първа инвестиционна банка, добавили по над 100 млн. лв.

Към 31 декември общо 11 от банките в страната имат депозитна база от над 1 млрд. лв. Начело са Банка ДСК със 7.2 млрд. лв., Уникредит Булбанк с 6.7 млрд. лв., Първа инвестиционна банка с 5.95 млрд. лв., а също и Пощенска банка, Обединена българска банка и Централна кооперативна банка с по над 3 млрд. лв.

За лихвите и още нещо

Въпреки че лихвите по депозитите в страната са на рекордно ниски нива, водещи банкери в последните седмици заявиха, че очакват продължаване на спада и през 2016 г. Вчера за първи път в историята си от БНБ обявиха, че основният лихвен процент се промена на 0.00 п.п.

Трябва да се знае, че основната лихва няма значение - както за депозитите, така и за икономиката ни, и не може да достига отрицателни стойности.

Основният лихвен процент се определя от равнището на лихвения процент на междубанковия паричен пазар. При режима на паричен съвет, в какъвто се намира България, основният лихвен процент не е лихва, по която БНБ оперира на паричния пазар.

Той се използва най-често при формирането на лихвените нива при компаниите, отпускащи бързи кредити, но и от една малка част от банките в страната.

Бонус информацията няма връзка с парите ни на влог. Въпросът е какво ще правите с тях, на фона на наближаващите лихви по спестяванията, близки до нулата.