Шанс да възродят забравени паметници на културата ще получат кметовете с промените в закона за културното наследство. Те бяха приети на първо четене в парламента и дават власт на общините по отношение на историческите забележителности.

Повечето кметове приветстват идеята, че ще могат да създават общински комисии от експерти, които да съгласуват или отхвърлят проекти, касаещи паметници на културата в техния регион. Проверка на "Стандарт" показа, че още преди промените да са окончателно гласувани, управниците вече имат планове за възраждането на стари сгради.

Общината във Видин например е изработила инвестиционни проекти за 7 ценни обекта, 3 от които са сгради, обявени за паметници на културата от местно значение, съобщи главният архитект Ангел Недялков. Това са Художествената галерия, драматичният театър и музеят "Конака".

Преустройството на Художествената галерия ще разшири площта и с още един етаж - сутерен, а слепите й фасади ще прогледнат със стилни дървени прозорци. Драматичният театър, освен с модернизирана зрителна зала и гримьорни, ще блесне с първоначалния си цвят от края на 18. век - благородна охра.

Ще бъде променено и пространството около нея - на мястото на сегашната ротонда ще бъде оформен внушителен вход за градската градина. Сградата на "Конака" ще бъде укрепена и енергийно променена, а ремонтът отвън ще запази автентичния й вид. За изпълнение на проектите общината търси финансиране от европейските програми "Региони в растеж" и Трансгранично сътрудничество.

Видин има и много частни сгради, които също са паметници на културата. Те са строени до 20-те години на миналия век от замогнали се след Освобождението предприемачи, фабриканти, търговци, земевладелци. Изграждани са от архитекти от Европа и от първите видински архитекти - Никола Нешов, Илия Попов, Майер Аладжемов, Коста Николов, изучили се в престижни кралски школи в Германия и Австрия.

Те носят духа на архитектурата на европейските дунавски градове. Това е историята на Видин и ние сме длъжни да я запазим, казва архитект Недялков. Общината обаче не може да задължи собствениците им да ги реставрират. Повечето от тях не живеят във Видин или България. Предишен общински съвет е приел решение притежателите на култовите къщи да бъдат освобождавани от данък за сградата, ако я възстановят. Такива обаче са малко.

Обикновено обновление правят нови собственици, които са купили старите домове от наследниците на някогашните им строители. Затова пък спират дъха на минаващите покрай тях. С архитектурните си форми, орнаменти, изпълнение. Точно те излъчват атмосферата на стария Видин - красив и модерен.

Пълна промяна ще претърпи и столичният квартал "Мария Луиза". "Това е най-добре запазеният стар квартал на София с изключително красиви сгради", призна неотдавна кметът Йорданка Фандъкова пред "Стандарт". Тази година общината ще продължи работата за възстановяването им заедно с френски експерти.

"За 2016 г. вече имаме три сгради в района с издадена виза за проектиране и възстановяване на фасадите и очакваме те да бъдат завършени през тази година", коментира още Фандъкова. Столична община планира и да се направи сеизмично укрепване на базиликата "Света София" със средства по т. нар. норвежки механизъм. Ще се работи и по манастира "Мария Магдалена".

Общинарите във Варна също имат идеи за развитие на своите забележителности. Морската столица получи правото на управление за срок от 10 години върху шест имота със статут на археологически недвижими културни ценности. Това са терен от 291 дка в местността Аладжа манастир, Римските терми на Одесос, Римската баня, Епископска базилика на Одесос, Варненският енеолитен некропол и Княжеският манастир.

С предоставянето им на общината ще е възможно опазването на разкритите археологически ценности, ускоряването на проекти за тяхното експониране и социализация и организиране на културни събития на открито, коментираха съветници.

Бургас връща стария блясък на Морската градина

Община Бургас планира да обнови изцяло старата част на Морската градина. Тя е известна повече като Историческото ядро и е паметник на парковото изкуство. Става въпрос за района между паметника на Пушкин и хотел "Приморец". Тази част от Морската градина е създадена преди 105 години от легендарния ландшафтен архитект Георги Духтев. Техническият проект вече е изготвен, ще бъде финансиран с европари.

На територията на Историческото ядро се намират Културен център "Морско казино", открита сцена "Охлюва", детска площадка "Зора". Новото идейно решение предлага изграждането на повече атракциони, кътове за отдих, нова и разнообразна багра от декоративни дървета, храсти и цветя.

На територията на парка съществуват настилки от няколко вида материал - асфалт, паваж, градешки камък, бетон и декоративни плочи. Асфалтовата настилка е изронена в по-голямата си част, има пропадания по алейната мрежа.
Предвижда се цялостна реконструкция на настилките в лошо състояние. Няма да се използват други видове материали освен характерните за парка.

Голям процент от декоративната растителност на територията на Историческото ядро е на пределна възраст. Затова е планирано частично саниране на дърветата. С ново дендрологично решение на територията на парка се внасят над 100 декоративни вида, съобразени с бургаския климат. В проекта е заложено засаждане на 1000 широколистни и 230 иглолистни дървета.

Сред предвидените нови атракциони има висящ мост от екоматериали. Предлагат се две модерни решения за фонтана до Гъбката. Ще се обновят двете обществени чешми - тази с форма на мида при входа към Централния плаж, и другата - между паметниците на Христо Фотев и Петя Дубарова.

Балчик чака решение за храма на Кибела

Когато не се нарушава обликът на исторически сгради, кметовете сами се захващат с ремонти при нужда. Това каза за "Стандарт" градоначалникът на Балчик Николай Ангелов, на чиято територия има около 30 паметници на културата от местно значение.

"Според това, с което съм запознат, готвените промени в Закона за културното наследство ще касаят само някои общини и то големи, където има множество паметници на културата - например Пловдив, Варна и подобни. Няма да се отнася за всички и за нашата община промяната няма да донесе новости, защото ние имаме сравнително малко паметници на културата. Изменението касае само паметници от местно значение", каза Ангелов.

Той е разговарял с кметове, на чиято територия има множество такива и те приветстват идеята за промените. Като сериозен проблем в община Балчик Ангелов посочи нерешения проблем с храма на Кибела, който бе открит случайно при изкопни работи в частен терен през 2007 г. Находката бе обявена за историческа ценност от национално значение, но така и не се стигна до споразумение с частния собственик.

Историческият музей в Балчик успя да изнесе от храма всички находки, които са реставрирани и консервирани. На самия терен са основите на храма, които по време на едно от служебните правителства тогавашният министър на културата Владимир Пенев предаде за стопанисване и управление на частно лице.

Симитли връща славата на манастир и църква

Време беше да се облекчи тази процедура, тъй като имаше много бюрократични пречки. Комисия от Националния институт за недвижимо културно наследство ни провали два проекта за милиони левове за запазване и развитие на културно-историческото наследство. Това твърди кметът на община Симитли Апостол Апостолов.

Но общината не се е отказала да възроди славата на Тросковския манастир в района на прочутите Коматински скали и на древна църква в село Мечкул.

"Ходих при двама министри на културата, те признаха, че не могат нищо да направят и да се разберат с ръководството на НИНКН. Тези хора там вредят, а не помагат да запазим националното си недвижимо имущество. Дано наистина ни позволят да търсим финансиране, а не да зависим от волята на други. Всяко решение на местния парламент се контролира и санкционира от областния управител", смята Апостолов.

Тросковският манастир в Малешжевска планина е уникален, събарян и опожаряван няколко пъти, но оцелял през вековете. Основан е по времето на Втората българска държава. Днес е запазена църквата, възобновена в този вид през 1906 г., както и част от зидовете на жилищните сгради на монасите.

Манастирът "Свети Архангел Михаил" е построен през 1149 година, сочат запазени писмени данни. Правен е по уникална технология. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко за по-голяма здравина. Предполага се, че слагали още захар и яйца. Днес от него е останала само църквата.

През 2007 г. храмът е реставриран със средства на община Симитли. "Но искаме да вдигнем манастира в някогашния му вид, за да го превърнем в световна туристическа дестинация", разкрива кметът.

Рухна метох на Самоводската чаршия

Старият метох на Преображенския манастир на Самоводската чаршия рухна. Сградата е на повече от 125 лета, паметник на културата, но от години е занемарена. Тя се срина в събота вечерта след поредния дъжд, изсипал се над Велико Търново. Триетажната сграда е била построена в края на 19 век. В нея е имало метох и хан, от който светата обител се е издържала.

При срутването в събота вечер няма жертви и пострадали. Сградата паднала около 22 часа, тогава по улицата не е имало хора и автомобили. Гредите са паднали върху платното на ул. "Опълченска". Участъкът бе затворен за движение, а колите се пренасочваха към Южния пътен възел и през тунелите към село Самоводене. Кметът на Велико Търново Даниел Панов изпрати на мястото екипи и техника, които да разчистят шосето.

Игуменът на Преображенския манастир няколко пъти е искал да събори метоха, но е получавал откази от държавата. Преди 10 години метохът бе реставриран с близо 40 000 лева, но това не направи сградата по-стабилна. После част от сградата беше принудително съборена, за да се предотвратят инциденти, а запазената рухна в събота вечер.

Във Велико Търново със статут паметник на културата са около 350-400 сгради. Над 50 пък са опасните къщи в старата част на града, но повечето са с неизяснена собственост. В началото на годината падна и прочутата 300-годишна къща на Кокона Анастасия, в която е отсядал и Васил Левски. След това пък рухна 100-годишната Баварска къща в парка Габровски.

От кметството обясняват, че проблемът с рушащите се стари сгради е в задънена улица. Като паметници на културата те могат да бъдат съборени или реставрирани само със специалното разрешение на НИНКН, но докато се изкарат документите, понякога минават години, а през това време сградата се събаря сама. От друга страна, голяма част от собствениците и наследниците на къщите са неоткриваеми, а без тяхното съгласие имотите им няма как да бъдат съборени.

Частници спъват ремонти на стари къщи в Родопите

Неизяснената собственост на паметниците най-често спъва добрите намерения за тяхната реставрация и поддържане. В Източните Родопи са запазени различни културни обекти, една част от които са от местно значение. Такива са например сградите в старата градска част на Кърджали.

От години съществува идея те да бъдат оформени в общ комплекс, представящ характерния архитектурен стил. Предложенията са различни, едно от тях е да бъдат включени в т. нар. Улица на занаятите. "Но големият проблем със собствеността и многото наследници спъват работата. Част от собствениците вече не живеят в страната. Промените в закона за културно-историческото наследство предвиждат повече власт в ръцете на общините, но без да се реши този въпрос, всичко отпада", коментират запознати. И припомнят, че две от къщите в стария квартал на Кърджали вече се саморазрушиха.

От години община Крумовград също иска да обнови сградата в центъра на града, строена преди 80 години. Къде на шега, къде наистина крумовградчани наричат сградата НДК-то на Крумовград. Историческата справка сочи, че неин проектант е известният архитект Йордан Севов.

Десетилетия сградата е изпълнявала много функции - градска библиотека, киносалон с 400 места, хотелска част с ресторант и красива открита тераса и т.н. В момента двуетажната масивна постройка се руши, защото има няколко собственици. Общината има желание да направи ремонт, но заради неизяснената собственост се спъват всички добри намерения.

В Източните Родопи са много исторически паметници, които привличат вниманието на туристите. Такива само на територията на община Кърджали са крепостите Вишеград и Моняк, рудниците край с. Стремци, пещерата Утроба и др. От три години се очаква те да придобият статут, който ще позволи да бъдат социализирани.