Какво сочи коктейлният индикатор?
Има едно неписано правило на фондовите пазари - „когато всички започнат да говорят за инвестиции в даден сектор, избягвайте го“. Това правило до голяма степен е залегнало в така наречения „коктейлен индикатор“.
Какво по същество сочи този индикатор?
В своята същност този индикатор сочи, че почти всяка инвестиция, за която всички на един коктейл (или друго обществено място) говорят, е обречена на неуспех и ще донесе загуба на инвеститорите в следващите пет години.
За такива инвестиции говорят непрестанно медиите или пък можете да чуете да бъдат обсъждани, докато се разхождате в оживен търговски център, както и на масово спортно мероприятие.
Например през 1998-1999 година е изключително популярно сред инвеститорите да си купуват всякакви акции със съдържание „com” в имената им.
Това е „новата икономика“ - нещо, от което инвеститорите в стойност не разбират. Всички искат технологични имена в портфейлите си и никой не слуша Уорън Бъфет или пък поглежда към неговите „скучни инвестиции“.
Никой не поглежда и към суровините в този момент. В същото време производителите им не са добавяли към производствените си мощности от над 20 години в ера на изключително бърз ръст на търсенето им.
Тогава широко върлува схващането, че „суровините само поевтиняват“, или още един контрапукт от коктейлния индикатор, от който инвеститорите могат да се възползват по направлението „купувай това, което никой не иска“.
Следва пукането на технологичния балон в условията на добро представяне на суровините през следващите няколко години.
Още един пример. През 2005 година в САЩ по време на коктейлите всички говорят за недвижими имоти. „Няма как да сбъркате с инвестиция в недвижим имот“ е всеобщо разпространената теза. „Недвижимите имоти никога не са регистрирали година на спад в цените“ е друго популярно схващане.
В този момент обаче инвеститорите е трябвало да си зададат въпроса: „Какво се случи в Япония?“. Подобно на САЩ, там пазарът на недвижими имоти също е в непрестанен възход през годините между 1950 и 1990 година. След това обаче следват 17 поредни години на загуби.
Въпреки че този факт е известен на всички, малцина се замислят дори за подобна възможност, свързана с щатския имот на недвижими имоти. А тяхната теза е „това не може да се случи при нас“.
Инвеститорите на БФБ също имат пресен пример, от който могат да се поучат. По време на бума на фондовия ни пазар от 2007 година широко застъпена в медиите тема бе поскъпването на акциите. Говореше се как се постига доходност от 30-40% в рамките на няколко месеца. За инвестиции на борсата започнаха да говорят дори таксиметровите шофьори.
За съжаление, липсата на достатъчно богат опит сред повечето от борсовите участници не им помогна да разпознаят най-ясния признак на описвания тук „коктейлен индикатор“. Това най-вероятно щеше да предпази много от инвеститорите от огромни загуби.
Нещо повече, пикът в медийния шум за фондовия пазар съвпадна почти точно с пика на индекса SOFIX, загубил около 90% от стойността си само в рамките на следващите няколко години.