Когато става въпрос за филантропия, Лари Елисън дълго време беше в сянката на своите корпоративни конкуренти. Но сега осемдесетгодишният милиардер представя нова идея за решаване на най-сложните глобални проблеми — и тя прилича на това, с което е постигнал най-голям успех: стартирането на бизнеси.

Със състояние от 300 милиарда долара, Елисън е вторият най-богат човек в света, след своя приятел Илон Мъск. Съоснователят на Oracle обаче поддържа много скромен публичен профил. Затова и привлече внимание, когато се включи за трети път в платформата X на Мъск миналия месец.

Той обяви, че ще удвои усилията си да дарява богатството си за филантропски цели, инвестирайки „времето и ресурсите си, за да се отплати на света, който споделяме“. Той продължава с заявката, че ще се „концентрира“ върху Ellison Institute of Technology (EIT), което се фокусира върху климатичните промени, глада и лечението на болести, в кампус в Оксфорд, обявен през 2023 г.

Миналия месец Елисън беше в Англия, за да посети разширяващия се кампус, който строи близо до Университета в Оксфорд. Университетът обяви „стратегическо партньорство“ с EIT през декември.

Според статия на Тhe New York Times милиардерът прекарва значително време около Лондон, където през декември е купил имот за 200 милиона долара в квартал Мейфеър.

В центъра на новото обещание на Елисън не стои благотворителна организация, а сложна мрежа от предимно печеливши компании, които съставляват института, според британски корпоративни регистри.

„Неговото виждане беше, че трябва да се опитаме да създадем решения на тези проблеми, които са търговски жизнеспособни“, казва президентът на института, Джон Бел, учен от Университета в Оксфорд, в интервю за подкаст през май.

„Така че всъщност ние сме компания, но се занимаваме с много от същите проблеми, с които се занимават големите фондации.“

Нетното състояние на съоснователя на Oracle нарасна с над 40 млрд. долара, което го направи вторият най-богат човек в света след Илон Мъск

Лари Елисън „взриви“ клуба на милиардерите и вече е по-богат от Зъкърбърг и Безос

Елисън се е разочаровал от неправителствения сектор, казвайки, че неговият рекорд при „решаването на големите проблеми не е фантастичен“, разказва Бел в отделно интервю.

В публикацията си в X Елисън отбеляза, че е подписал Giving Pledge — обещание, организирано от Бил Гейтс и други за милиардери да дарят поне половината от парите си за неправителствени организации.

(Елисън стига по-далеч, казвайки в писмото си от 2010 г., че ще дари „поне 95 процента от богатството си за благотворителни цели“.)

Но в публикацията си той намекна за „допълнителни начини“, по които иска да похарчи парите си, и каза, че „променя“ обещанието си. Ръководството на Giving Pledge обикновено смята парите за неправителствени организации или за благотворителни средства, а не за печеливши инвестиции, като изпълнение на даренията.

Елисън рядко се е свързвал с общността на подписалите Giving Pledge, според NYT. Той е ценил своята автономия и не иска да бъде повлиян да подкрепя каузите на Гейтс.

Но залогът на съобщението на Елисън е огромен. Състоянието му е около 10 пъти повече, отколкото когато е подписал обещанието, тъй като софтуерната компания, която е основал — Oracle, се възползва от бума на изкуствения интелект. Елисън контролира зашеметяващите 40 процента от акциите на компанията.

Амбицията му с Ellison Institute също е впечатляваща. Милиардерът е казал, че „единствените ограничения са въображението и естественият закон“.

Ентитетът, чийто „факултет на стипендианти“ включва близкия приятел на Елисън — Тони Блеър, бившия британски премиер, и самия Елисън, обещава да похарчи 1 милиард паунда за проекта. Тази сума ще включва кампус от 330 000 квадратни фута в Оксфорд до 2027 г., спонсориране на около 20 стипендии в престижния университет всяка година и дори купуване на чаровен пъб от 17-ти век в кампуса.

Ellison Institute казва, че ще има до 5000 служители — два пъти повече от броя във фондацията на Гейтс.

Анализатори твърдят, че уникалният подход на Oracle към центровете за данни ѝ позволява да се конкурира ефективно с доста по-заможните гиганти. Партньорствата и ограничените разходите на софтуерната компания ѝ осигуряват допълнителна гъвкавост

Oracle има много по-скромен портфейл от конкурентите си. Това може да е предимство в надпреварата за AI

Но основният акцент на плановете на Елисън е да създаде печеливши компании, които да работят върху чиста енергия, хранителна сигурност, медицинска наука и изкуствен интелект.

Ellison Institute казва, че ще изгражда „търговски компании за обществено благо“ и „ще ангажира дългосрочно финансиране за мащабиране на тези ентитети, реинвестирайки печалбите“ в института.

Елисън, който ще навърши 81 години в неделя, остава главен технологичен директор на Oracle, а човек, който е говорил с него наскоро, казва пред NYT, че той продължава да следи много отблизо развитието на изкуствения интелект. Но според втори източник, който също е близък до него, милиардерът, който така и не е успял да завърши колеж, изглежда също така страстно ангажиран с института в Оксфорд.

Бил Гейтс, бившата му съпруга Мелинда Френч Гейтс и Уорън Бъфет създадоха инициативата Giving Pledge, давайки пример за дарения за каузи като осигуряване на ваксини за някои от най-бедните деца в света и финансиране на борбата с болести като малария, полиомиелит, ХИВ/СПИН и туберкулоза.

През последните години обаче тенденцията се е отдалечила от модела на Гейтс за подкрепа на неправителствени организации, особено в Силициевата долина.

В популярно есе, „Манифестът на техно-оптимиста“, милиардерът Марк Андрийсен, който превърна работата си по два ранни уеб браузъра в кариера като влиятелен рисков капиталист, твърди, че „технологичните иновации в пазарна система са по своята същност филантропични“.

Други милиардери като Марк Зъкърбърг или Лорийн Пауъл Джобс организират благотворителните си усилия чрез дружества с ограничена отговорност, твърдейки, че искат гъвкавост да правят добро чрез печеливши инвестиции и политически дарения.

Илон Мъск, друг подписал Giving Pledge, казва в интервю, че неговите компании „SpaceX, Tesla, Neuralink и The Boring Company са филантропия.“

За Елисън е винаги било по-лесно да печели пари, отколкото да ги дава. В миналото той често е обявявал мащабни благотворителни планове — след което е променял решението си или е уволнявал хората, които е наел да ги изпълняват, пише NYT.

След 13 години относителна анонимност, фондацията е готова за повече видимост. Целта е да насочи средства към решения за борбата с климатичните промени и насърчаването на женско предприемачество

Риана като филантроп: Певицата развива един от най-успешните модели за благотворителност

Известен със състезанията си с яхти, частния си хавайски остров и ексцентричността си, Елисън създаде благотворителна фондация на свое име, която изразходва десетки милиони долари за изследвания на инфекциозни заболявания, а след това внезапно прекрати финансирането през 2005 г. Около същото време той прекара година в публичен спор с Харвард заради дарение от 115 милиона долара, което бе обещал за нов здравен институт, преди да се откаже от него.

През 2013 г. той направи подобен обрат в изследванията за удължаване на живота. Елисън, който е казвал, че смъртта „никога не е имала смисъл за него“, дари няколко стотин милиона долара за тази област, преди внезапно да реши да прекрати финансирането.

Той рестартира фондацията си през 2018 г., този път в Обединеното кралство. Наел е активно персонал, преименувал е благотворителната организация и е дал много обещания. Но само три години по-късно я закрива. Днес остатъкът от фондацията пренасочва стотици милиони долара към мозъчен тръст, ръководен от Тони Блеър.