Тези страни са най-вероятните огнища на следващата дългова криза
В продължение на десетилетия едни от най-важните данни за състоянието на дадена икономика – задлъжнялостта на частния сектор, са почти невъзможни за откриване.
Това обаче се промени наскоро с публикуването на регулярни тримесечни данни за този ключов макроиндикатор за 40 водещи страни по света от Bank of International Settlements.
На база на тази информация от изданието Forbes правят класация на страните с най-голям шанс за дългова криза.
Кризи се появяват, когато процентът на дълга в частния сектор към БВП стане много висок или когато процентът на дълга към БВП расте с ускорени темпове в продължителен период от време.
Когато кредитите в частния сектор спрат да растат, а това се случва рано или късно, то тогава промяната им преминава в отрицателна стойност и това започва да тежи над експанзията в частния сектор.
Именно това е факторът, откриван в основата на световната финансова криза от 2008 година. Щатската дългова криза стартира, когато ръстът на кредитиране на частния сектор започна да се понижава, както се вижда от графиката по-долу:
На база на критериите за високо съотношение частен дълг към БВП (над 1.5 пъти) и силен ръст на това съотношение през последните няколко години (над 20% в продължение на пет години) се открояват седем страни, които могат да са потенциалното огнище за следващата голяма дългова криза (посочени на графиката по-долу).
Китай и Хонконг са лидери в класацията по най-ускорен ръст на кредитите в частния сектор през последните няколко години. Наблюдава се ясна тенденция по намаляване на ръста по този показател в Хонконг от средата на 2014 година, което може да е първият симптом за навлизане в рецесия от страната.
Дали и кога обаче може да се развие дългова криза в изброените страни е невъзможно да се прогнозира. Това до голяма степен зависи от склонността на частния сектор да продължи да заема от банките, както и от тази на банковия сектор да продължава да кредитира.
Дълговите кризи също така могат да бъдат забавени или ускорени от правителствената политика и политиката на централните банки.