Сандийп Матрани проектирал водопречиствателни централи, когато осъзнал, че разбира от недвижими имоти.

Годината била 1986 г., и с помощта на 52 000 долара ипотечен заем, 300 долара от кредитната карта Visa и 1 900 долара, които получава от продажбата на своя Nissan Sentra, завършилият малко преди това магистратура Матрани купува своя апартамент във Вашингтон за 55 000 долара.

Между 12 и 18 месеца по-късно той го продава за 75 000 долара.

"Спечелих 20 000 долара. Това са много пари, когато изкарваш по 25 000 долара годишно," казва Матрани. "Затова си казах: това нещо с имотите е доста добро.'"

В момента Матрани е главен изпълнителен директор на General Growth Properties (GGP) - притежател на втория най-голям портфейл от молове в САЩ. Той доказва, че ако инстинктът ти е достатъчно остър, няма никакво значение с какви корени си.

Няколко месеца след като става главен изпълнителен директор на компанията през 2010 г., съдът одобрява плана за излизането на GGP от процедурата по фалит.

"Не знаех нищо за компанията," признава Матрани. Той е нает от подразделението за търговия на дребно на Vornado Realty Trust, чийто президент е в продължение на 8 години.

По време на роудшоу за излизането на оператора на молове от процедурата по фалит, той набира 2.3 млрд. долара. След това Матрани рекапитализира компанията с допълнителни акции за 6.8 млрд. долара.

Преди около 25 години Матрани демонстрира напредничавото си мислене, когато разбира, че в САЩ има прекалено много търговски площи на глава от населението — проблем, който само се задълбочава по време на презастрояването през първото десетилетие на новия век.

Докато страната продължава да се пренасища с търговски центрове, вследствие на което много от тях фалират и потъват в забрава, Матрани смята, че е по-добре да притежаваш по-малко центрове, но с по-високо качество и на подходящите места. Това е стратегия, която той прилага много преди да отиде в GGP.

"Наблюдаваш и си казваш: добре, ако в страната има 1 100 мола, накъде отива тази инсутрия в дългосрочен план?'" казва той пред CNBC. "Ако този брой е 800, какъв процент от тези 800 би искал да притежаваш? Тогава за мен стана ясно, че по-добрите молове ще продължат да се справят добре, а положението на моловете с по-ниско качество ще продължи да се влошава с времето."

Същата тази нагласа очертава пътя на Матрани в GGP. През 2012 г. компанията отделя 30 мола с по-ниско качество в отделно дружество. Въпреки че тези молове са далече от западнали, Матрани дава ясно да се разбере, че иска да притежава само най-добрите търговски центрове в страната.

От това отделяне GGP е продала близо 30 други центрове и сега разполага с общо 120. В дългосрочен план Матрани очаква компанията да притежава между 105 и 110 мола.

"Виждаме какво се случва с водещите 500 - 600 мола в страната. Те просто процъфтяват," казва той, обяснявайки, че търсенето на търговски площи е рекордно високо и че продажбите продължават да растат. "Това, което искам да бъда, е собственик на 100, 105 от водещите 400 - 450 мола в страната," казва той.

Инвестициите в най-добрите центрове на компанията се отплащат. В края на 90-те години компанията купува Ala Moana Center в Хавай за около 900 млн. долара. По това време Матрани казва, че цената е "космическа."

Благодарение на продължителните инвестиции в търговския център обаче, когато компанията продава 25% дял в него през миналата година, той е оценен на около 5.5 млрд. долара.

Много хора обаче критикуват индустрията на моловете, а Матрани има един съвет за това как да отшуми всичкия този шум.

"Наведете глава и продължавайте да работите," казва той. "Цифрите говорят сами за себе си."