Общо 175 страни-членки на ООН подписаха вчера Парижкото климатично споразумение, постигнато във френската столица в края на миналата година. Това е рекорд за еднодневно подписване на общ договор от най-много държави, заявиха от международната организация, цитирани от АФП.

Церемонията се проведе на Деня на земята, 4 месеца след изковаването на споразумението в Париж. Това е първата стъпка на обвързването на страните с обещанията им за намаляване на парниковите емисии в атмосферата. Някои страни-членки на ООН все още предстои да сложат подписа си под документа, но фокусът сега е изместен към бързата ратификация и влизане в сила на споразумението преди 2020 година. За целта 55-те държави, които са отговорни за 55% от вредните емисии, трябва да ратифицират спогодбата.

Подписите на днешната церемония включват тези на страните, които излъчват 93% от глобалните парникови емисии, включително най-големите замърсители – Китай и САЩ. Двете страни се ангажираха да ратифицират споразумението още тази година.

По-рано президентът Росен Плевнелиев от името на България подписа документа в Ню Йорк. „Горд съм да потвърдя ангажимента на България за постигане на общите цели с подписването на този исторически документ. Сега всички ние трябва да предприемем решителни действия за скорошното му ратифициране и прилагане“, заяви българският президент в изказване в рамките на пленарното заседание относно климатичните промени”, заяви Плевнелиев.

Той припомни, че като държава член на ЕС страната ни има правно обвързващ ангажимент до 2030 г. да редуцира емисиите вредни газове с 40% спрямо нивата от 1990 г. „Изпълнението на тази цел ще ни постави на пътя за постигането на дългосрочната цел за въглеродно неутрална икономика“, обяви държавният глава. В рамките на Парижкото споразумение 190 страни от ООН се съгласиха на общи действия за ограничаването на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий, в сравнение със средните температури в прединдустриалните исторически епохи.

Специалистите са съгласни, че прехвърлянето на тази граница ще доведе до непредвидими климатични модели и природни катаклизми, които ще засегнат предимно най-бедната част от човечеството. В момента затоплянето в средните температури е над 1 градус.

Парижкото споразумение беше подписано през 2015г. – годината с най-високи средни глобални температури за всеки отделен неин месец, откакто такива изчисления се правят. Сегашната 2016 година обаче най-вероятно ще отнеме короната. Изтеклият март се превърна в най-топлият трети месец от годината. Тихоокеанската климатична аномалия „Ел Ниньо”, на която се приписват едновременно бури, суши и наводнения в голяма част от земното кълбо и която се смята за свързана с глобалното затопляне, тази година беше именувана „Дарт Ниньо” и вече доведе до редица природни катаклизми, припомня БГНЕС.