В прериите близо до Олимпия, във Вашингтон, Северозападен САЩ, земята е обвита от хиляди и хиляди „гърбици“, покрити с трева.

Тези гърбици се наричат ​​могили Мима - на името на Мима Прайрие, и варират по размер - от почти незабележими до високи повече от два метра, както и няколко метра в диаметър.

От откриването им от Чарлс Уилкс, морски офицер и изследовател, през 1841 г., тези загадъчни могили интригуват учените и провокират сериозно любопитство, спекулации и дебати.

Уилкс първоначално смята, че могилите са гробове на древни индианци, но когато нарежда на хората си да разкопаят част от тях, не са намерени кости.

Вече е известно, че тези могили са на хиляди години, но все още не е ясно кой или какво ги е създал. През годините десетки теории са изказани, уличаващи всичко - от земетресения през ледници до извънземни.

Могилите Мима не са уникални за Вашингтон. Подобни формации са открити и в други държави по целия свят, с изключение на Антарктида. В Калифорния и Орегон те са известни като могили Търкалящи се свине, в Ню Мексико и Колорадо като прерийни могили, а в югоизточните щати като могили пъпчици.

Южноафриканците ги наричат ​heuweltjies, или малки хълмове, а бразилците - campos de murundus, или могилни полета.

Формата, размерът и съставът на могилите варират от място на място. Те обикновено са с кръгла до овална форма и се състоят от тъмна почва, смесена с органична материя, включително и дървени въглища. Нао върха си имат по-големи скални парчета.

Една от най-популярните теории, около която се обединяват учените, е за малки гризачи (вид катерици), копаещи тунели, в резултат на които се появяват могилите.

Смята се, че всяка от тях е плод на труда на много поколения животни, които яростно защитават територията си. Проблемът с тази теория идва от големите парчета скала, които често се намират на върха на могилата.

Те са твърде големи, за да могат да бъдат придвижени от гризачите. Освен това могили Мима са откривани и в райони, в които тези животни никога не са живели.

Вижте още: Пор-Бажин - загадка, чийто отговор все още търсим

Други теории предполагат, че малките хълмчета се дължат на натрупването на разнесени от вятъра седименти около туфи растителност, както и на формираните при разтапянето на ледниците така наречени "слънчеви чаши".

Могилите Мима във Вашингтон първоначално обхващат около 30 000 дка и са приблизително 900 000 броя. Заради развитието на района обаче почти всички от тях са унищожени. Оцелелите днес са национална природна забележителност.