В средата на третото хилядолетие преди новата ера в древна Месопотамия започва строителството на огромни стъпаловидни платформи от тухли, наречени зигурати.

Тяхното значение и предназначение не са ясни и до днес, но се смята, че са играели ролята на светилища, въпреки че единственото доказателство за това идва от Херодот.

Десетки зигурати днес лежат разпръснати в пустините на Иран и Ирак. В древността светилищата са смятани за жилища на боговете, а всеки град има свой бог покровител.

Само свещениците, които са много влиятелни членове на шумерското общество, имат разрешение да влизат в стаите в основата на зигурата, като е тяхна отговорност да се грижат за боговете и техните нужди.

Един от най-големите и най-добре запазени зигурати на Месопотамия е този в Ур, близо до Насирия, в днешната провинция Дикар в Ирак.

Тази масивна правоъгълна структура, чиито размери са 64 метра на 45 метра, има три терасовидни нива, намиращи се на между 20 и 30 метра височина, с грандиозни стълбища, водещи до всяко ниво.

На най-високото ниво се намира храмът на бога на Луната Нана - покровител на Ур. За съжаление, той не е оцелял до днес. Открити са обаче сини глазирани тухли, за които археолозите подозират, че е възможно да са част от украсата на храма.

Зигуратът е построен от крал Ур-Наму, но той умира, преди да бъде завършен, така че проектът попада в ръцете на сина му. Това се случва през 21 век пр.н.е., а през 6 век пр.н.е. той вече се разпада.

Вижте още: Как изглежда шпионско съоръжение от Студената война днес

За разлика от древните египетски пирамиди, зигуратите са изградени от кирпич и кал. Така че те стават лесни жертви на дъждовете и горещините.

В структурата в Ур са открити дупки през екстериорния слой на храма, за които се смята, че са предназначени за изпарение на вода. Освен това на терасите е построена канализация за защита от зимните дъждове.

Зигуратът е възстановяван два пъти – веднъж в древността и 2500 години по-късно, през 1980 г., когато реконструкцията е наредена от бившия иракски диктатор Садам Хюсеин. Тогава са възстановени фасадата и стълбищата с помощта на поставяне на слой от модерни тухли за защита на оригиналните.

Но когато Ирак се потапя във войната в Залива през 90-те години, Хюсеин хитро включва зигурата сред военните си бази. Той смята, че когато в близост до него са разположени изтребители, американците няма да ги бомбардират, за да запазят древния паметник.

Тактиката му работи до известна степен и структурата претърпява само някои незначителни щети по време на войната. Стените й обаче са белязани от стотици дупки от куршуми и шрапнели...