Старт на ядрената програма на СССР е даден скоро след края на Втората световна война. Тестовете са провеждани в много отдалечени райони, като например руския архипелаг Новая земля, Урал и степите на Североизточен Казахстан.

За съжаление, не всички от тези места са лишени от човешко присъствие.

Един от основните обекти, избран за ядрени опити, е тестовата зона Семипалатинск, която е с площ от 18 000 квадратни километра.

Известна още като "полигона", тя се намира на юг от долината на река Иртиш, в Казахстан. Само на 150 км източно от площадката за изпитания е град Семипалатинск (по-късно преименуван на Семей) с население над 100 хиляди души.

Стотици хиляди живеят в радиус от 80 км от мястото за тестове в множество разпръснати села.

Натискът за разработването на собствени ядрени оръжия по време на Студената война е толкова голям, че правителството пренебрегва всички възможни рискове за местните или околната среда. Част от изследователите пък предполагат, че хората умишлено са част от експеримента, за да се изучат върху тях ефектите от радиацията.

От 1949 до 1989 г. Съветският съюз провежда 456 ядрени опита в Семипалатинск. Те се правят на повърхността, под земята и във въздуха, като 116 от тях са атмосферни тестове.

По време на тези опити случайни инциденти водят до дисперсия на радиоактивни материали и изтичане на радиоактивни газове в околната среда.

Понякога жители на околните села са предупреждавани, когато са планирани тестове. Те са съветвани да напуснат къщите си във времето на взрива, тъй като съществува риск те да се срутят.

Вижте още: Как изглежда гробище за ядрени реактори?

Много от обитателите в околността, които са деца по това време, разказват как в резултат на експериментите прозорците на домовете им се чупят, а земята се разтърсва като при земетресение.

Случаите на рак, импотентност, левкемия и вродени дефекти скачат до небето в рамките на няколко години. Бебетата се раждат с тежки неврологични и костни деформации, част от тях дори нямат крайници. Директорът на онкологичната болница в Семипалатинск прогнозира, че най-малко 60 000 души в региона са починали от ефектите на радиацията, предизвикваща рак.

Съветското правителство пази в тайна естеството на тестовете. Чуждите държави смятат, че в района се извършват експерименти с лъчеви, а не с ядрени оръжия. В средата на 1980 г. обаче казахстански активисти започват да задават въпроси относно истинската същност на тестовете и стартира кампания за затваряне на обекта.

Сградите, бункерите, тунелите и другата инфраструктура все още се намират в базата край Семипалатинск. Най-видимите от тях са бетонните кули, построени на различни разстояния и посветени на различни средства за измерване.

Смята се, че нивото на радиация във вътрешността на "полигона" днес е ниско, но все още има огнища на повишена остатъчна радиация в района.

Вижте още: amusingplanet.com