Необслужваните дългове на физически лица, продадени на колекторски агенции, нарастват близо три пъти на годишна база. Общата сума на продадения дълг за първото полугодие на 2016 г. възлиза на 609 млн. лева при 221 млн. лева за същия период на 2015 г.

Това посочват от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ) в анализа си за първите шест месеца на годината. Данните са базирани на проучване, което се провежда от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на асоциацията.

„Големият ръст в обема на продадения дълг е следствие предимно от активността на банките”, казва Райна Миткова, председател на АКАБГ. „От година насам те се стремят да изчистят лошите дългове, като стрес тестовете допълнително мотивираха действията им и така те пристъпиха активно към продажба, а не само към събиране на лошите си вземания.

Този подход е добре познат на останалите пазари и е положително, че България догонва тенденцията, защото това дава възможност на банковия сектор да изчисти проблемните дългове от балансите си и да се фокусира върху отпускането на кредити”, казва още Миткова.

В сегмента събиране на вземания данните показват, че възложеният за обработка обем необслужвани вземания на граждани нараства с 11%, в сравнение със същия период на миналата година - ако за периода януари-юни 2015 г. на колекторски агенции са възложени дългове за събиране на обща стойност от 997 млн. лева, то година по-късно тя вече е 1.111 млрд. лева.

Броят възложени случаи за обработка обаче намалява от 1.287 млн. до 1 млн. Двете тенденции не си противоречат – основната причина за разминаването е нарасналият обем банкови вземания, които традиционно са по-големи по размер.

Раздвижването в кредитирането, в унисон с по-добрата икономическа ситуация, логично доведе до тенденцията домакинствата отново да теглят по-големи по размер кредити. Част от потребителите обаче традиционно не успяват да обслужват заемите си.

Със завръщането на банковите потребителски кредити е свързан и по-високият среден размер на задълженията – 1 104 лв. спрямо 775 лв. за същия период на 2015 г. „През 2014 и 2015 година задълженията на домакинствата се формираха основно от сметки към телекоми и ютилити компании, докато към края на 2015 и 2016 година към тях се прибавят и дългове по изтеглени потребителски кредити”, обяснява Зорница Димитрова, член на АКАБГ.

Банките са възложител на 53% от общия обем необслужвани кредити, подадени за събиране, посочват още от АКАБГ. Следват ги телекомуникационните и ютилити компаниите съответно с 16% и 15% от всички. С намаляваща тежест при възлагането са фирмите за бързи кредити, които предпочитат да продадат лошите си портфейли на много по-ранен етап.

Най-динамична промяна се отчита при застрахователния сектор, който също се готви за стрес тестове тази година. През отчетения период на 2016 г. те са близо 7% от всички подадени за събиране задължения, след като до момента рядко надхвърляха 1%, посочват от АКАБГ.

Общата икономическа стабилност и все по-ниската безработица водят до по-добри възможности за изплащане на дълговете като цяло, като нивата на събираемост доближават тези преди кризата. Връща се и профилът на лошия платец от годините на бума в кредитирането.

Това е млад мъж със средно образование на възраст до 30 години, натрупал дългове вследствие на изтеглени потребителски и бързи кредити, с които цели да подобри стандарта си на живот. Тези клиенти обикновено имат сезонна работа и не успяват добре да преценят финансовите си възможности.

„Апелираме към младите хора да вземат информирани решения за ползването на финансови продукти и добре да преценят възможностите си. Попадайки веднъж в графата „длъжник“ още в млада възраст, затруднението на по-късен етап е неминумемо. Това може да се отрази негативно върху възможностите на тези хора да изтеглят кредити за по-съществени нужди на по-късен етап от живота им“, коментира още Миткова.

На пазара на междуфирмени вземания от асоциацията отчитат ръст в размер на 20%. При обем от близо 74 млн. лева в първото полугодие на 2015 г. за същия период на тази година стойността доближава 89 млн. лева.

„Наблюдаваме спад на несъстоятелностите в страната с приблизително 8%, но задлъжнялостта на фирмите остава висока в размер на 210%”, казва Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ. „Един от най-активните пазарни сектори е този на търговията, като фирмите в него са и сред най-засегнатите – те заемат 25% от всички случаи на несъстоятелност. Секторите на строителството и операциите с недвижими имоти заемат 15% от общия дял”, казва още Виденова.

Като основни причини за финансовите затруднения на компаниите Милена Виденова изтъква високите нива на задлъжнялост, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността, както и по-малкото възможности за финансиране.

От асоциацията очакват до края на 2016 година банките и финансовите институции да се фокусират допълнително върху продажбата на дълг, както и върху продажбата на нов вид кредити – обезпечени и корпоративни. Нивата на събираемост от своя страна вероятно ще достигнат нива, близки от тези преди кризата.