Масимо Ботура беше обявен за най-добрия майстор-готвач в света. Той притежава собствен ресторант - Osteria Francescana, в Модена, Италия, а проектът му „Храна за душата“ ще използва остатъци от храната на Олимпийските игри в Рио за изхранването на местни бездомници.

Масимо разказва пред The Economist как изглежда идеалният му ден.

Закуска



Някога живеех с тъщата ми в Upper East Side, когато посещавах Ню Йорк. След като тя се премести в Колорадо, се нуждаех от друго жилище в града. Nomad на Бродуей и 28-а улица запълни тази празнота.

Закуската е лукс, който обикновено не си позволявам. Обичам да е тихо сутрин, много съм претенциозен към кафето си - трябва да е двойно еспресо с мляко. Винаги хапвам бъркани яйца, дива сьомга от Аляска, препечен геврек с макови семена и крема сирене. Специално ми поръчват La Republica и Corriere della Sera за четене.

Обяд



В Ню Йорк ми харесва най-много да се разхождам и да посещавам художествени галерии. Колекционирането на творби на съвременни художници е важна част от живота ми. Съпругата ми Лара ме запали. Колекционираме картини за ресторанта и дома ни.

Любимото ми заведение за обяд в арт обстановка е Seagram Building. Идеалният ми обяд с Лара е в бар, където можеш да носиш маратонки и да минеш незабелязано. Обожавам техния сочен, хрупкав бекон, чийзбургерите с домашно приготвена питка и чаша „Бордо“.

Не обичам особено хамбургери, но се оставям да бъда воден от архитектурата и безгрижието. Създадох италианска версия на бургера със свинска наденица (котечино), пармезан, зелен сос и майонеза. Той е ода за двете места, които обичам най-много: Модена и Ню Йорк.

Чай



Защо чай, когато можем да си поръчаме коктейли? Откакто започнахме да посещаваме церемонията „50-те най-добри“ в Лондон през 2009 г., винаги си поръчвахме питие.

Харесвам енергията на барманите, особено на Агостино Пероне, който е истински майстор в миксовете. Моля го да ме изненада с нещо „доста разбъркано“ - мартини с горчив привкус - от грейпфрут до кардамон.

Вечеря



Любимото ми място за вечеря е при Жиро, заведение в метростанция Гинза в Токио. Сядам на бара и Жиро ми поднася суши. Това е медитация със съвършен аромат и текстура. Температурата е всичко за Жиро - топлината на ръцете му се пренася в рибата и ориза.

Той ми напомня на мен самия - в търсене на съвършенство все пак запазва усещане за чудо. Когато си тръгвам, съм в приповдигнато настроение, сякаш съм бил хипнотизиран.

Късна вечеря



Подобно на всички майстор-готвачи, и аз обичам среднощното похапване. Понякога сме само аз, съпругата ми и кучето Луна в заспалата къща. Делим си кулатело, сирене и мострада върху препечена филия.

В идеална вечер хапваме тортелини и бульон на кухненската маса на майка ми. Тя вече не е с нас, но синът ми Чарли започна програма за приготвяне на тортелини с група тийнейджъри аутисти като него, така че имаме тортелини в хладилника през цялото време.

Снимки: Flickr.com, Pixabay.com