Когато Втората световна избухва в Европа и британската столица Лондон се превръща в основна цел на бомбардировките, хората всяка нощ търсят убежище под земята – в студените прегръдки на метростанциите.

Тъй като тези подземни скривалища стават все по-многолюдни, британското правителство решава да изгради истински противовъздушни убежища под земята. Идеята е да са десет и да са разположени в близост до съществуващите станции на метрото с намерението в крайна сметка да станата част от метро мрежата на града след края на войната.

Работата по убежищата започва през ноември 1940 г. Всеки подслон се състои от двойка успоредни тунели с дължина от 370 м. Всеки от тях е разделен на две палуби, напълно оборудвани с легла, медицински пунктове, кухни и санитарни възли.

Надземните входове са защитени от специално изградени заслони във формата на кутия, които да предотвратят попадането на бомби в тях. Всеки заслон помещава асансьор, както и спираловидни стълби, водещи до тунелите.

Първоначално са планирани десет убежища, но само осем са изградени в близост до месторстанциите Belsize Park, Camden Town, Goodge Street, Chancery Lane, Stockwell, Clapham North, Clapham Common и Clapham South. Крайният капацитет на всяко от тях е намален до 8000 души от планираните 10 000.

Убежищата са готови до 1942 г., но когато идва време да отворят врати за обществото, правителството получава студен душ. Не само най-лошите бомбардировки вече са в историята, но и разходите за поддръжка на съоръженията са прекалено висока. Въпреки нарастващия натиск от страна на обществеността, властите решават, че те ще бъдат отворени, само ако атаките над Лондон зачестят.

За нещастие, това се случва. Пет от убежищата отварят врати за граждани, а в три от тях правителството разполага войници и техника.

Достъпът се контролира чрез билети, но търсенето не е високо. Най-голям наплив е регистриран на 24 юли 1944 г., когато в скривалищата влизат 12 297 души, запълнили около една трета от общия им капацитет. След като заплахата от падащите бомби изчезва, убежищата отново са затворени.

Те са използвани с първоначалното си предназначение по-малко от година. След края на войната някои от тях служат на армията за временно настаняване или за складови помещения.

В убежището на Clapham South са настанени следвоенните имигранти от Западна Индия. През 1951 г. то се превръща в Festival Hotel. Днес той е хидропонна ферма, а останалите са собственост на Transport for London и все още се използват за архивно съхранение.

Днес Clapham South е отворен за турове с предварителната резервация, организирани от Лондонския музей на транспорта.

Снимки: amusingplanet.com