Автомобилите, самолетите и ракетите от Древния свят
&format=webp)
Удивителни археологически находки и древни ръкописи накараха историците да направят нови изводи за технологиите и изобретенията на древните народи.
Добре известно е колко популярни са били корабите в античния свят до епохата на Възраждането.
Оказва се обаче, че нашите предци са разработвали още наземен и въздушен транспорт.
Днес ще поговорим за транспортните технологии, които са съществували в Древния свят. В частност – ракетен стол, парен тролейбус, а също така летателни апарати от Древен Египет във вид на загадъчна и доста противоречива птица от Саккара.
Над тази дървена фигурка във вид на птица вече няколко десетилетия учените размишляват. Резултатите от почистването на аеродинамическата тръба поразиха всички.
Става дума за модел – идеален планер, способен да превозва товар, равен на теглото на четирима възрастни души.
На няколко фрески се среща дори изображението „птица“ в контекста на полетите.
Остава въпросът: доказва ли този модел, че древните египтяни са познавали принципите на летенето.
Ако са ги знаели, то тогава съществували ли са пълноразмерни планери и самолети?
Следващият епизод от откритията на древните – легендата за китаеца Ван Ху, първия въздухоплавател. Тя гласи, че мъжът успява да построи стол, снабден с 47 ракети. Те били запълнени с прах, като целта им била да вдигнат стола във въздуха.
За тази конструкция е известно малко. Според информациите първият опит води до взривяване.
Историята помни още отец Фердинанд Вербист – фламандски мисионер-йезуит от 17 в., живял в Китай по време на династия Цин.
Той бил опитен математик и астроном и успял да докаже, че европейските точни науки са по-точни от китайските.
Вербист бил дипломат, картограф и преводач. Говорил няколко езика – латински, немски, холандски, испански, иврит и италиански. Написал е над 30 книги.
Смята се, че Вербист е разработил първото в света самоходно транспортно средство – първообраз на днешния автомобил.
През 1672 г. проектира играчка за китайския император. Става дума за самоходен параход. Бил с дължина 65 см и предназначен за превозването на неговия водач и пътници.
В сферично котле се образувала водна пара, от която се пълнела парова турбина. Така се задвижвали задните колела.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)