Лондонският пазар за злато остана в голяма степен непроменен в продължение на повече от век. В последните години обаче борсата се ориентира към по-съвременен и прозрачен подход.

Запознайте се с хронологията на най-важните събития в 350-годишната история на най-големия пазар за благородни метали в света, представена ни от Bloomberg.

1676 г.

След като се мести от Амстердам в Лондон, Мойсей Моката влиза в съдружие с Британската източноиндийската компания с цел да доставя злато от Индия. Основаната от него компания е най-старият член на Лондонския златен пазар и в днешно време се е трансформирала в ScotiaMocatta и е част от Bank of Nova Scotia.

1717 г.

Като управител на Кралския монетен двор, Исак Нютон определя курса на златото на 4.25 паунда за тройунция. Тази цена се задържа в продължение на два века. Днес златото струва около 1033 паунда (1260 долара).

1732 г.

Растящият обем на наличното злато в Лондон принуждава Английската централна банка да отвори първия в града златен трезор. По това време почти две трети от световния добив на метала преминава през английската столица.

1817 г.

Кралският монетен двор произвежда първите златни суверени, които заменят гвинеята – монета, приблизително равняваща се на една четвърт от златна тройунция.

1871 г.

АЦБ започва да приема златни кюлчета с тегло 400 унции (увеличение от използваните дотогава слитъци с тегло 200 унции), за да отговори на търсенето от страна на европейските централни банки.

1897 г.

Първият сребърен фиксинг е изчислен в лондонските офиси на Sharps & Wilkins с участието на дилъри на Mocatta & Goldsmid, Pixley & Abell, и Samuel Montagu & Co. Ежедневният процес, използван от брокери, минни компании и бижутери да търгуват и определят цени, ще остане до голяма степен непроменен в продължение на над 100 години.

1919 г.

През тази година е изчислен първият златен фиксинг. Срещите са провеждани в офисите на N.M. Rothschild & Sons до 2004 година, когато процесът преминава към специална конферентна телефонна линия.

1934 г.

САЩ определя фиксиран курс от 35 долара за тройунция, като американската служба за изпитване на ценни метали купува големи количества от метала на тази цена. Списъкът на изпитаните доставчици (Good Delivery List) на Лондонската борса за метали, който определя стандарта за качество на златните кюлчета, е разширен, за да включва рафинерии и монетни дворове в осем страни.

1985 г.

Лондонската борса за метали затваря своя пазар за златни фючърси само три години години след откриването му поради липса на домашни инвеститори и спелулантски интерес.

1987 г.

АЦБ създава London Bullion Market Association (LBMA) – международна търговска асоциация, представляваща и ръководеща лондонския пазар за злато и сребро.

2014 и 2015 г.

Сребърният фиксинг става първият фиксинг на благороден метал, който преминава към електронна система за определяне на цената, след като Deutsche Bank AG се оттегля от старата телефонна система. Определянето на фиксинга е подложено на по-сериозен регулаторен контрол, след като се разкри, че нивата на референтния индекс Libor са манипулирани. Фиксингите на платина, паладий и злато също са заменени от електронни механизми.

2016 г.

Лондонската борса за метали, Световният златен съвет и група банки заявяват намерения да въведат централизиран клиринг на златни и сребърни фючърси. Отделно LBMA наема технологичната компания Boat Services, за да разработи система за доклад на сделки, която да засили прозрачността в извънборсовия пазар.