Максималната височина на виадуктите по лот 3.2 от автомагистрала „Струма“ ще бъде 110 метра – близо три пъти повече от Аспаруховия мост край Варна. Това стана ясно по време на представянето на идейния проект за така наречения „източен вариант“ на лота, което се състоя на заседанието на Комитета за наблюдение на строежа на аутобана.

Този вариант бе приет като компромисен след години спорове между представителите на строителния бранш и няколко екологични организации, припомня вестник "Труд". Причина за разногласията стана маршрутът през Кресненското дефиле, който съвпада с голяма част от лот 3.2.

Участници в заседанието на комитета, което се състоя в сградата на агенция „Пътна инфраструктура“, разказаха пред „Труд“, че е показано виртуално как ще изглежда участъкът от Крупник до Кресна.

По време на сбирката от АПИ са обяснили, че „източният вариант“ е тежък за реализация, защото денивелацията на терена е голяма, като на някои места от 200 метра трябва да има изкачвания на 600 метра. Общата дължина на мостовете ще е около 3500 метра, прогнозирали от пътната агенция. Височината на седем от тях ще е голяма, допълнили експертите.

От ведомството изразили надежда докладът по оценката за въздействие върху околна среда, без която не може да започне реализацията на проекта, да бъде внесен в Министерството на околната среда и водите до края на януари.

Поредни разправии: Сбирката приключила със скандал

И този път заседанието на комитета за наблюдение не минало без скандал, разказаха пред вестника участници обсъжданията.

При разправията се стигнало до взаимни обвинения на представителя на Института за зелена политика Петко Ковачев и изпълнителния секретар на политическия клуб „Екогласност“ Емил Георгиев. Двамата си разменили обиди – Ковачев нарекъл Георгиев „ченге“, а засегнатият го призовал да му каже това „отвън“. Заради ситуацията директорът на Управителния съвет на АПИ Лазар Лазаров побързал да прекрати заседанието.

Петко Ковачев е част от кръга около бившия шеф на Природен парк „Витоша“ Тома Белев, откъдето настояваха за реализацията на 15.2 км тунел през Кресненското дефиле. Проектът бе отхвърлен от общността на учените и от експертите от строителния бранш като скъп (над 1 милиард евро) и опасен, заради земетръсната територия (Кресненския разлом). Отделно при прокопаването му може да започне излъчване на радиоактивния газ радон.

Впоследствие бе предложен „източния вариант“. Той предвижда едната посока на движение – от Кресна към Симитли, да минава по настоящето трасе, което ще бъде ремонтирано, а другото платно – от Симитли до Кресна ще бъде изнесено в източна посока по изцяло нов терен, който преминава около селата Брежани, Стара Кресна и Ощава.

Реализацията възможна до 2020 година

Още на предишното заседание на комитета директорът на УС на АПИ Лазар Лазаров прогнозира, че ако няма жалби лот 3.2 може да бъде готов до 2020 година, като така изграждането на целия аутобан ще бъде приключено.

В другия случай – при забавяне, държавата ще претърпи огромни финансов загуби, които може да надхвърлят милиард лева.