Астрономът рекордьор Пеги Уитсън излетя в Космоса за третата си мисия в Международната космическа станция (МКС) и се надява да подобри още някоко рекорда, докато е там, пише ВВС.

Ветеранката на НАСА е първата жена командир на МКС и вече държи рекорда за най-дълго време, прекарано от жена в Космоса. Този път Пеги, която ще навърши 57 години, докато изпълнява мисията си, е най-възрастната жена в Космоса.

Тя излетя от космодрума Байконур в Казахстан в петък на борда на ракета „Съюз“ с руския космонавт Олег Новицки и френския новобранец Тома Песке. Очаква се те да пристигнат на МКС в събота и ще се присъединят към един американец и двама руснаци, които вече са на борда на станцията. Те ще извършат редица научни изследвания до май 2017 г.

След края на мисията си Пеги Уитсън ще е прекарала повече време в Космоса, от който и да е друг американски астронавт, подобрявайки 534-дневния рекорд, поставен от Джеф Уилям.

Шест месеца на МКС не са просто забавление. Станцията все още далеч не прилича на тризвездния хотел, за който мечтаят пионерите на космическия туризъм, като Ричард Брансън и Джеф Безос, пише френският вестник Les Echos.

Доказателство за това е, че Тома Песке, избран между 8400 кандидати, се обучава от 2009 г. Великолепните гледки, които предлага Космосът, не компенсират ограниченията на престоя в безтегловност (атрофиране на мускулите и ускорено застаряване на артериите).

Бъдещето на МКС, чийто строеж започна през 1998 г. и костваше инвестиции за 100 млрд. долара, ще бъде обсъдено на конференция на ниво министри на Европейската космическа агенция (ЕКА) на 1 и 2 декември в Люцерн, Швейцария.

Правителствата на станите членки на агенцията (22 европейски държави) трябва да се ангажират с финансирането на станцията от 2020 до 2024 г. и да определят сумата на финансовото си участие - около 900 млн. евро, за идните три години (2017-2019 г.).

МКС се състои от руска и западна част, финансирана от НАСА (76.6%), Япония (12.8%), европейските държави (8.3%) и Канада (2.3%).

Нова станция около Луната?

Според генералния директор на ЕКА Ян Вьорнер няма никакво съмнение, че европейските държави ще подкрепят станцията и след 2020 г., както искат международните им партньори. „За едно инвестирано евро в МКС възвръщаемостта на инвестицията достига 1.80 евро. Не се съмнявам, че финансирането на Международната космическа станция ще бъде прието“, казва той.

Бернардо Пати, който отговаря за МКС в ЕКА, защитава приноса за науката на тази огромна инвестиция. „МКС е доказателство, че можем да живеем в ниска орбита, да строим и да управляваме инфраструктура в Космоса, да създаваме международно сътрудничество в една много сложна област“, казва той. И допълва, че МКС остава важен етап в завладяването на Марс.

Твърде висока ли е цената? Франсоа Сперио, отговарящ за полетите с хора във френския Национален център за космически изследвания, подчертава, че класическите пропорции за разходите за наука не могат да се приложат за МКС. „Това не е лаборатория, а място, в което човекът вече не е на нашата планета, за да подготви изпращането на човек на Луната или на Марс“, казва той.

Вече се обмисля бъдещето след МКС. Агенциите проучват създаването на нова станция около Луната. Тя би била необходимият нов базов лагер между Земята и Марс. Какво ще се случи с МКС след 2024 г.? Тя може да продължи да функционира още известно време, но след 2030 г. ще трябва да се обмисли унищожаването й заради износване, обясняват експерти.

Според тях все пак може да се запази една част от нея за комерсиални цели след влагането на частни инвестиции. „Ниската орбита ще се превърне в комерсиализирано пространство за компании и лаборатории, които искат да я използват“, прогнозира Бернардо Пати. Валтер Угно, директор на Thales Alenia Space, е убеден, че МКС ще служи също като пристан за капсулите на космическия туризъм.