Международната космическа станция (МКС) е в открития космос от 1998 г. и трябва да приключи пътешествието си около Земята през 2024 г. - 26 години след своето изстрелване. Какво обаче ще стане след края на активния й живот?

Оставяйки станцията без гориво, падайки неконтролируемо в пространството, не е добра идея. По тази причина НАСА е избрала дълбоко и отдалечено от сушата място в Тихия океан, което да се превърне в последен пристан на съоръжението.

Мястото, наречено „гробище на космически кораби“, и друг път е било използвано за „погребване“ на непотребни космически съоръжения, пише научното издание „Сайънс алърт“. Секторът в Тихия океан се намира на 4828 км от източния бряг на Нова Зеландия и на 3218 км северно от Антарктида. Това е едно от най-отдалечените места на Земята, а дълбочината му е цели 4 км.

Регионът има и техническо наименование – Океански полюс на недостъпността, което означава, че е най-отдалечената точка в нашите океани от каквато и да е било суша. От 1971 г. насам Океанският полюс е станал дом на няколкостотин летателни апарата от Русия, Европа, Япония и САЩ.

Космическата станция „Мир“ е един от известните космически кораби, намиращи се на това място. С тегло от цели 450 тона, МКС е приблизително три пъти по-голяма от „Мир“. Това означава, че са необходими изключително прецизни изчисления, за да може учените да са сигурни, че тя ще достигне своята цел през 2024 г.

Не на последно място, причина за това е и фактът, че станцията се очаква да се разпадне на множество по-малки части при навлизането си в атмосферата. Въпреки че трябва да излезе от употреба след осем години, в момента се водят проучвания за това дали животът на МКС не може да се удължи до 2028 г., с което да отбележи впечатляващите 30 години в открития космос.

Очаква се щом наближи времето за пенсионирането на станцията, някои нейни части да бъдат използвани за други международни станции. Краят на МКС ще настъпи, след като целенасочено изгаряне на гориво ще насочи траекторията на станцията към земната орбита.

Щом пробият атмосферата, останките на МКС могат да се разпръснат в зона с дължина от 643 км и широчина от 48 км. По време на падането нова международна станция трябва вече да е вкарана в употреба.