“Това не може да се случи тук“ е заглавието на известен роман от 1935 г. на Синклер Луис за фашизма в Америка. Тогава това не се случи, но много добре информирани американци – републиканци и демократи, смятаха, че Доналд Тръмп също няма да бъде избран за президент, пише Financial Times.

Преди време Италия се влюби в Силвио Берлускони. Великобритания избра Брекзит. Но Тръмп, имотен магнат, преквалифицирал се в риалити звезда, уж никога нямаше да се хареса на американския народ. Най-щедрите анализатори, като статистика Нейт Силвър, му даваха шанс едно към три да влезе в Белия дом само няколко дни преди изборите.

След това дойде нощта на триумфа на Тръмп. Това беше нощ, която дори незаинтересованите от политика трудно ще забравят. Почти всички се оказаха в грешка, всички с изключение на мъжа, който живееше в свят на фантазии.

Всички обстоятелства са уникални, но те са свързани с мощни тенденции. Най-голямата от тях е общото отвращение от установените политически елити. Тясно свързано с него е рухването на доверието в медиите. Третата тенденция е отхвърлянето на глобализацията. Обещанието на Тръмп да постави Америка на първо място отразява мнението на европейските му колеги за техните страни.

Най-естравагантното твърдение на Тръмп беше: „Аз сам мога да я оправя“, имайки предвид корумпираната система на специални интереси. Тръмп с готовност призна, че е бил част от тези специални интереси, помагайки както на демократите, така и на републиканците при смяната на политическите си възгледи през годините. Той призна също така, че е избягвал да плаща данъци. Сега обаче обещава да бъде президент, при когото никакви правила, институции и дори конституционни принципи няма да бъдат свещени.

Ако наистина го мисли, щетите за американската демокрация са неизчислими. Но Тръмп може да промени позицията си със същата готовност, с която променя позицията си при преговори с кредитори. Единствената постоянна нишка е рекламирането на марката Тръмп. Има ли друга основна философия отвърд това?

Кариерата на Тръмп – от появата му на имотната сцена в Манхатън през 70-те години на миналия век до начинанията му с казина, голф клубове, авиация и риалити предавания, показва, че това е изключително гъвкав човек. Това го отличава от по-идеологическите популисти, като Марин льо Пен във Франция и Герт Вилдерс в Холандия.

Запознати източници са успокоени от избора на Тръмп на Рейнс Прибъс, председател на Републиканския национален комитет, като ръководител на канцеларията на Белия дом. Те също така харесват водещата роля в преходния кабинет на Майк Пенс, избран за вицепрезидент и ветеран от Конгреса.

Други назначения изпратиха противоположен сигнал, като този на Стив Банън, бивш ръководител на крайнодесния сайт Breitbart News, като главен стратег и висш съветник.

Трудно е да се определи идеологическа последователност в избора на членове на кабинета на Тръмп. Той изгради предизборната си кампания на критики срещу елитите и банкерите паразити от Уолстрийт, но сега назначава в администрацията си бивши служители на Goldman Sachs.

Освен Банън, който работи като инвестиционен банкер няколко години, президентът на банката Гари Кон прие работата като главен икономически съветник, а Стивън Мнучин, бивш партньор в Goldman Sachs, ще бъде министър на финансите.

Сходно несъответствие съществува между критиките на Тръмп към лидерите на Пентагона и избора му на хора, отговарящи за националната сигурност. По време на предизборната си кампания новоизбраният президент заяви, че знае как да съкруши ИДИЛ по-добре от всеки американски генерал.

Но изглежда обича компанията на генералите. До момента Тръмп избра трима генерали на високопоставени постове, включително Майкъл Флин, бивш ръководител на Разузнавателното управление на министерството на отбраната, за съветник по националната сигурност.

„Тръмп се възхищава на мъжете на действието, които дават заповеди“, казва Тони Шварц, който помага на новоизбрания президент за книгата му „Изкуството на сделката“, превърнала се в бестселър през 1987 г. „Заради това обича толкова много да гледа бокс. Допада му мъжеството“, допълва Шварц.

Сходни черти има и руският президент Владимир Путин, който според американското разузнаване тайно е помагал на предизборната кампания на Тръмп чрез изтичане на информация и фалшиви новини. Тръмп отрича тези твърдения. Дали той ще възнагради Русия за лоялността й? Тръмп вече влезе в конфликт с разузнавателните агенции.

Други членове на кабинета ще се харесат на твърдия електорат на Тръмп. Сред тях са Скот Пруит, скептик по отношение на климатичните промени, за ръководител на Агенцията за опазване на околната среда. Явно Тръмп е бил искрен в обещанието си да изтегли САЩ от Парижкото климатично споразумение.

Джеф Сесиънс, сенатор от Републиканската партия, който вероятно ще оглави министерството на правосъдието, атакува намесата на федералните власти по отношение на законите в отделните щати, най-вече този за защита на избирателите от малцинствата. Изборът на Сесиънс е сигнал, че Тръмп планира да удържи предизборното си обещание да депортира нелегалните имигранти.

Голямото притеснение по отношение на новоизбрания президент е липсата на знания за света отвъд бизнес империята му. Смята се, че мнението на Тръмп идва от последния човек, с когото е разговарял. „Това, което Тръмп не знае, може да запълни цял океан. Той буквално никога не е чел книга, дори американската конституция. Това, което Тръмп знае, запълва Кулата Тръмп“, казва негов дългогодишен сътрудник.

Той знае по-добре от всеки друг как да отклонява общественото внимание. Това е човекът, който сложи край на две политически династии – Буш и Клинтън, като революционизира воденето на модерни предизборни кампании. Сега използването от Тръмп на социалните мрежи, за да заобикаля традиционните медии, е инструмент, който използват популистите във всички държави. Тръмп използва акаунта си в Twitter, за да осмива политическата коректност и да атакува критиците си.

Но методите, които послужиха толкова добре на новоизбрания президент по време на предизборната му кампания, могат да се окажат силно дестабилизиращи, когато встъпи в длъжност. Миналата седмица Тръмп накара цената на акциите на Boeing да падне, когато постави под въпрос цената на договора за новия Air Force One.

Освен това той предизвика гнева на Пекит с туитите си след телефонен разговор с тайванския президент Цай Ин-уен, безпрецедентно нарушаване на протокола.

Дали това умишлен план за създаване на проблеми на Boeing и разгневяване на Китай? Или Тръмп просто беше импулсивен? След като встъпи в длъжност, подобни туити могат да предизвикат дипломатически инциденти и да разтърсят пазарите.

„Тревожното е, че не можем да бъдем сигурни. Със сигурност знаем, че той няма да се поколебае да раздува теории на конспирацията, ако смята, че не обслужват интересите му“, казва Шварц.

Най-жалкият извод от пътя на Тръмп към победата е, че поддръжниците му го вземаха на сериозно, но не буквално, докато медиите правеха обратното. Сега, когато беше избран, всички започват да го приемат сериозно и буквално. Това важи също за света отвъд Америка. От Китай до Мексико, лидерите на света следят внимателно всяко негово изказване.

Снимка: Instagram, Facebook