1848 година е трудна за населението на Лондон. Епидемията от холера току-що е преминала като масов убиец през града, отнемайки живота на почти 15 000 от жителите му, а хиляди тела чакат да бъдат погребани. Но има един проблем: няма място.

Обитателите на британската столица непрекъснато се увеличават. През 1801 г. в града живеят по-малко от един милион души. През 1851 г. тази цифра се увеличава повече от два пъти, до почти два и половина милиона обитатели.

Но 300-те акра, отредени за погребално пространство, остават непроменени, което изисква старите гробове, както и някои сравнително нови, да бъдат редовно ексхумирани, за да направят място за нови погребения.

Останките на старите трупове обаче увреждат почвата и водата, в резултат на което избухват нови и нови епидемии. Холера, вариола, морбили, коремен тиф – всички те са широко разпространени във викториански Лондон.

В крайна сметка е взето решение – да не се правят повече погребения в града. Вместо това серия от нови гробища е уредена далеч извън пределите му.

Едно такова гробище, в Brookwood, на 37 км от Лондон, се превръща в най-голямото в Обединеното кралство. Разположено на площ от 1500 акра, то е проектирано да дава последен дом на погребаните в него, според консервативни оценки, над 350 години.

С цел да се транспортират мъртвите и техните семейства до отдалечените гробища е създадена специална железопътна линия, наречена London Necropolis Railway.

Всеки ден, смятано от ноември 1854 г., един-единствен влак извозва ковчези и опечалени до Brookwood от специална станция във Ватерло.

По трасето от 37 км няма спирки, а пътуването трае 40 минути. Опечалените стигнат до Brookwood малко след средата на деня, погребват своите мъртви, а след това вземат същия влак обратно, за да бъдат отново в Лондон в 15:30 ч., посочва Amusing Planet.

Подобно на редовните пътнически влакове, влакът-некропол има класи. Билет за първа класа оставя семейството да избира къде иска да погребе своя мъртвец. Те също така имат право да издигнат постоянен мемориал над гроба.

Билетът за втора класа дава някакъв контрол върху избора на гроб, но издигането на постоянни мемориали не влиза в него. Третокласният билет е за хората от ниските прослойки на обществото, които се погребват на специално обособени места.

Железницата-некропол обаче никога не достига капацитета, на който се надяват създателите й. В най-натовареното време – периода от 1894 до 1903 г., влакът превозва само около 2300 тела на година - далеч по-малко от планираните 50 000.

През 1902 г. дневната железопътна услуга приключва поради липса на пътници и влакът вече се движи само при резервация на билети. До 1930 г. това се случва около два пъти седмично.

Погребалният звън за железницата идва в нощта на 16 срещу 17 април 1941 г., когато една от най-тежките бомбардировки над Лондон прави голяма част от релсовия й път неизползваем. След края на войната компанията решава, че повторно отваряне не е финансово изгодно и тя затваря завинаги.

Така влаковете по нея се движат 87 години, за които са превозили малко над 200 000 мъртви тела.

Днес в Лондон почти нищо не напомня за този нестандартен транспорт. Двете станции в гробището са разрушени през 1960-те години, а руините по-късно изгарят. При 121 Westminster Bridge Road железопътните релси остават до голяма степен непокътнати, но името London Necropolis Railway вече не е там.

Въпреки че е необичайно, лондонската железница-некропол не е е единствената железопътна линия в света, използвана от мъртви пътници.

От 1867 до 1948 г. гробището Rookwood близо до Сидни се обслужва от подобна жп линия, наречена Rookwood Cemetery Line. В Мелбърн трансферът до Springvale Necropolis се извършва чрез специална Spring Vale Cemetery railway. В Берлин Friedhofsbahn (Cemetery Line) работи от 1913 до 1952 г. Подобна жп линия съществува и във Финландия.

Снимки: pixabay/amusingplanet