Преди десетилетие Михаил Гуцериев беше милиардер в изгнание, който се опитваше да избегне съдбата на петролния титан Михаил Ходорковски, който бе проявил презрение към властта на Владимир Путин и бе осъден на 10 години затвор.

След като получава нареждане да не напуска страната, докато данъчните власти претърсват офисите му, Гуцериев продава неговата петролна компания Russneft на близък до Кремъл олигарх за близо 3 млрд. долара, обявява оттеглянето си от бизнеса и през юли 2007 г. напуска Русия през границата с Беларус, преди да бъде издадена заповед за неговото арестуване, пише Bloomberg.

След като напуска страната, всички - от банкови анализатори до ТВ коментатори, се надпреварват да обявяват края му като бизнесмен. Те обаче подценяват неговата проницателност, обаяние и връзки.

От завръщането му през 2010 г., когато обвиненията срещу него внезапно са свалени, милиардерът не спира да купува. Той отново придобива Russneft от Олег Дерипаска, основава втора петролна компания, влиза в бизнеса с въглища, поташ (калиев карбонат) и купива няколко хотела.

Всичко това със заеми, основно от държавни банки, като Sberbank PJSC и VTB Group. Как точно Гуцериев печели отново благоволението на Кремъл обаче засега не става ясно.

Състоянието му в момента се оценява на 4.7 млрд. долара, според индекса на милиардерите на Bloomberg. Гуцериев обаче тепърва започва най-амбициозния си проект – да създаде руска версия на компанията на Джеф Безос Amazon.com.

“Създаваме онлайн платформа за продажбата на всичко, без хранителни стоки и дрехи," казва той в интервю в Москва, след като миналия месец получава одобрението на антимонополните органи да придобие M.video PJSC - водещата руска компания за продажби на електронни стоки и домакински уреди.

Сделката на стойност 726 млн. долара за 58% от M.video, която бе финализирана миналата седмица, осигурява на Гуцериев контрол над една четвърт от пазар, който се е свил наполовина през последните три години, достигайки 25 млрд. долара през 2016 г., сочат данни на GfK.

Гуцериев казва, че влиза по случайност в търговията на дребно през 2015 г., когато по-малкият конкурент на M.video - Tekhnosila, не успява да изплати задълженията си към неговата фамилна банка B&N.

Това просрочие го кара да обмисли вариант, при които да използва мрежите за доставки на големите компании за търговия на дребно, за да създаде онлайн пазар, където купувачите могат да вземат поръчките си от съществуващите вече магазини, които имат достатъчно място за съхранение. Той ще заобиколи пощенската система, която в страната е на по-ниско ниво от тези в развитите икономики.

През декември Гуцериев придобива друг конкурент на M.video - Eldorado, за 26 млрд. рубли (450 млн. долара). Трите вериги имат общо над 900 магазина в 11 часови зони, от Калининград до Камчатка.

След като бяга от Русия, Гуцериев отива в Лондон с помощта на стария си приятел в Минск, президентът на Беларус Александър Лукашенко, който управлява страната от 1994 г. Той твърди, че бил решен да изчисти името си.

Смъртта на най-големия му син в автомобилна катастрофа в Москва, месец след като напуска Русия, затвърждава решимостта му, затова той започва да създава обратно канали към Кремъл, използвайки помощта на други бизнесмени и бивши министри, които подготвят връщането му. През това време той се учи да свири на цигулка и пише поезия.

Той получава възможност през 2008 г., когато Путин решава да прехвърли президентството на Дмитрий Медведев и до 2010 г. Гуцериев вече е обратно в Москва, след като съдът спира делата срещу него. Неговите проблеми започват, когато той се опитва да придобие активи на Yukos - петролната компания, която бе отнета от Ходорковски и неговите партньори и разпродадена основно на Rosneft, управлявана от дългогодишния прител на Путин Игор Сечин.

Гуцериев, който ще навърши 60 следващата година, твърди, че е пристрастен към правенето на пари, още откакто постига първия си успех с продажбата на контрабандна водка с двама негови приятели в Грозни, столицата на Чечня.

“Трябва да си изключително алчен в бизнеса,” казва Гуцериев. “ Откакто навърших 13 г., аз се будя всяка сутрин с мисълта за правене на пари.”

Предците на Гуцериев, които са от Северен Кавказ, за прогонени в Казахстан през Втората световна война. Те се местят обратно в Русия, когато баща му е рехабилитиран. След като завършва гимназия в Грозни, той се мести в Казахстан, за да следва в университет в град Джамбул, който сега се нарича Тараз.

След като получава диплома по инженерни науки, той се връща в Грозни, за да разботи за зараждащ се капиталистически колектив, който обединявал най-различни занаятчии.

В рамките на три години Гуцериев поема контрол над компанията, а вследващите три години увеличава годишните продажби от 1 млн. на 32 млн. рубли, основно насочвайки производството към керамични изделия, които изнасял за Куба. През цялото това време той създава и управлява и други компании.

В края на 80-те години, когато Съветският съюз върви към разпадане, Гуцериев отваря една от първите частни банки в страната, в бивше полицейско управление в Грозни, използвайки килия за задържане на арестанти като трезор. Той също така започва да произвежда вълна, доставяйки я на тъкачна компания в Москва, която му плащала с готови платове.

Той пращал платовете на компании за облекло, като в замяна получавал костюми, които продавал срещу пари. Според него целият процес генерирал доходност от 500%.

На 30-годишна възраст той печелел по 1 млн. рубли на месец, което го правело един от най-богатите хора в региона. До декември 1991 г., когато Съветският съюз най-накрая се разпада, Чечня вече има нов лидер със сепаратистки аспирации, който освбождава хиляди затворници, предизвиквайки вълна от престъпления, докато в същото време държавните средства привършват, а половин милион души остават без работа.

Гуцериев казва, че решава да продаде активите си и да се премести в Москва, след като въоръжени мъже поемат контрол над завода му за занаятчийски изделия.

“В републиката нямаше бизнесмен, който да може да си позволи да купи моите активи,” казва Гуцериев. “Продавах банки и заводи за между 10 000 и 20 000 долара.”

Бъдещият милионер пристига в руската столица с 1 млн. долара и отваря нова банка на име B&N, заедно със своя племенник Михаил Шишканов, както и верига бижутерски магазини. През 1994 г., след като президентът Борис Елцин създава освободена от данъци зона в новата република Ингушетия, която преди това била едно цяло с Чечня, B&N става единствената банка там.

Над 3 000 компании от цяла Русия се регистрират там в следващите две години, което носи огромни приходи на банката на Гуцериев.

Гуцериев се присъединява към партията на националиста Владимир Жириновски и влиза в парламента през 1995 г. Напуска го в началото на 2000 г., точно когато Путин идва на власт, за да ръководи Slavneft, смесената държавна петролна компания, заедно с Беларус. Той губи тази работа през 2002 г., след като Slavneft е приватизирана и продадена на група инвеститори, водени от Роман Абрамович и Михаил Фридман.

С натрупаните знания за петролната индустрия Гуцериев създава собствена петролна компания на име Russneft и започва да придобива активи с около 300 млн. долара, получени от швейцарската Glencore Plc. Производството скача от около 2 млн. тона през 2003 г., до близо 15 млн. тона през 2006 г., докато той изкупува десетки малки и лошо управлявани производители.

Според негов познат Гуцериев “Винаги трябва да печели, но не прахосва пари. Той не знае как да си почива.”

Това обаче не е напълно вярно. През миналата година Гуцериев харчи милиони долари за сватбата на по-малкия си син, на която са поканени изпълнители, като Дженифър Лопез, Енрике Иглесиас и Стинг.

Дори и когато си почива обаче, той пак мисли как да прави пари.

Малко след като изгнанието му в Лондон приключва през 2010 г., Гуцериев споделя, че отива в Кисловодск, спа център в Северен Кавказ, за да отпразнува победата си. Там той вижда жена, която свири на цигулка в местен парк, което събужда инстинкта му да се конкурира. Той пита дали може да вземе инструмента й и започва да свири.

“Изглеждах опърпан с кецове и анцуг, така че минувачите вероятно ме съжаляваха, но започнаха да ми подхвърлят пари,” казва Гуцериев.

За по-малко от час той твърди, че заработил повече рубли (равностойността на около 50 долара), отколкото тази жена за цял ден. Милиардерът казва, че след това оставил парите, върнал цигулката и продължил разходката си.