През 2007 г. 8-годишната дъщеря на Джули Дийн - Емили, е тормозена в училище, което заличава усмивката на малкото момиче. В този момент британката си дава обещание, че нейните деца ще учат в частно училище.

Майката обаче има налични едва 775 долара, докато таксата за частната образователна институция възлиза на цели 31 хил. долара.

Жената решава да инвестира своите близо 800 долара с надеждата, че някой ден ще успее да осигури спокойствие на двете си деца чрез приходите, генерирани от собствен бизнес.

"Това бяха нещо като пари за хазарт. Не са предназначени за нищо, така че си помислих: “Всичко ще е наред, на това се казва начален капитал, нали?“, споделя Дийн по време на форума Vanity Fair Founders Fair, проведен в Ню Йорк, предава CNBC.

Нещата обаче са повече от наред – само за 5 години Дийн превръща своите 775 долара в бизнес за 65 млн. долара. Компанията й The Cambridge Satchel Company продава чанти и аксесоари в над 120 страни по света. Знаменитости, като Тейлър Суифт, Алекса Чънг, Зоуи Дешанел и Ел Фанинг, са притежали на нейни чанти.

Ражда се The Cambridge Satchel Company

През 2008 г. Дийн, която има опит като счетоводител, домакиня и университетски служител, имала желанието да стартира бизнес. Докато размишлявала за бъдещето на чаша чай в кухнята, британката забелязала ниското качество на ученическите чанти на децата си.

Когато тръгнала да търси традиционна ученическа раница, се оказало, че просто няма къде да открие.

"Бях възмутена, действително възмутена, тъй като чантите с презрамка (satchel) са възможно най-британските чанти, които можете да си представите, всеки е имал по една такава за училище. Никой не ги произвежда. Никой не произвежда чанти с презрамка във Великобритания“, казва тя.

Така Дийн решила, че ще започне да произвежда качествени чанти с презрамки.

"Аз съм много, много голяма късметлийка, тъй като съм много неспокойна и мога да да се раздразня, когато нещата не се правят както трябва“, казва тя.

Дийн увила няколко стари картонени кутии с кафява хартия, като това бил първият й прототип на чанта. Името на компанията й дошло доста бързо. „Не е особено трудно. Трябва да имате име за своята компания. Аз живея в Кеймбридж и продавам чанти (setchels)”, казва тя.

Идеята за логото й също дошла бързо. Тя използвала функцията за рисуване на Microsoft Word.

След като вече имала име, лого и прототип, сега й трябвали скъпи консултанти и персонал, така че тя се обърнала към майка си.

От магазин за ученически стоки в Шотландия до седмицата на модата в Ню Йорк

Майсторите на чанти били твърде скъпи за британската майка, така, че тя се обърнала към интернет, за да намери доставчик на необходимата стока. След усилено търсене, на 16-ата страница с резултати в Google, Дийн попаднала на малко магазинче за ученически пособия, което продавало чанти с презрамки.

Магазинът нямал интернет сайт и Дийн започнала да звъни на собственика, който първоначално отказал да посочи откъде се снабдява с чанти. Британката обаче звъняла през половин час с нови и нови въпроси, докато най-накрая търговецът не й споделил къде се правят въпросните чанти.

Така Дийн получила първите си три чанти с презрамки, изработени от кафява кожа и моделирани от децата й. Дамата започнала безплатен курс на Microsoft за програмиране и по-късно успяла сама да създаде и първия си фирмен сайт.

"Мислех си, ще продавам доста от тези неща. Това е очевидно работа за интернет“, споделя тя.

Така Дийн започнала да продава чанти чрез сайта си, като първоначално клиентите й били роднини и приятели (от съжаление, казва Дийн).

The British Satchel Company официално е създадена в края на 2008 г. През 2010 г. на Дийн и хрумва идеята да прати модел неонови чанти на модни блогъри, които да ги носят по време на седмицата на модата в Ню Йорк.

Тя самата не можела да си позволи да присъства на събитието. „В началото на Cambridge Satchel не можех да дойда до Ню Йорк дори с икономичен билет. Аз не присъствах в бюджета, всичко отиваше за таксите за частното училище“, казва британката.

Така, когато светлините на събитието в Ню Йорк угаснали, неоновите чанти, които тя пратила на блогърите, засияли в тъмното. В този момент компанията на Джули Дийн получила вниманието, което търсила – дори повече, от колкото можела да си представи. Компанията била наводнена с повече от 16 хил. поръчки.

По това време Дийн имала четири малки производители, които можели да направят по 100 чанти всеки за седмица.

Как The Cambridge Satchel Company се превръща в производител

За да отговори на 16-те хиляди поръчки, Дийн започнала работа с голям британски производител, който в онзи момент бил близо до фалит.

След като производството стартирало, работник се обадил, за да й каже, че неговите работодатели крадат кожа от нейните доставки, правят копия на чантите й и ги продават с отстъпка.

"Няма да работя с някого, на когото не вярвам“, казва Дийн. Тя се противопоставила на производителя и неговия отказ да признае обвиненията, което обаче я поставило на път, на който дори не е очаквала, че ще се озове.

Производителят казал на дамата, че няма алтернативи за нея и ще работи само с тях. „Това малко ме подразни“, казва тя. „Но следващата реплика беше истинският удар: „Защото вие сте глупава жена и нищо не разбирате от производство.“ Той беше толкова доволен от себе си. Обърна се на пети и ми показа гърба си на излизане“, споделя Дийн.

В резултат на всичко това, британката чула себе си да казва на работниците в предприятието, които станали свидели на разправията, че ще отваря фабрика наблизо и който иска да работи за нея, да й прати имейл.

Три седмици по-късно тя превърнала порутена сграда във фабрика и назначила всички, освен двама от служителите на грубия производител.

През 2013 г. The Cambridge Satchel Company открива и първия си магазин (понастоящем са 5 на територията на Острова). В началото на 2014 г. компанията й достига стойност от 65 млн. долара, посочва Дийн.

Днес The Cambridge Satchel company продължава да се оценява приблизително на толкова. По думите на британката, причина за това е привлечените от нея инвестиции, които са докарали доста бюрократична работа и са забавили растежа на компанията.

"Важното нещо, което разбрах, е, че на никого не му пука за моя бизнес така, както на мен самата“, казва Дийн.