Украйна наскоро е получила малък брой произведени в САЩ ракети-прехващачи за системите Patriot, способни да свалят руски балистични ракети, съобщи президентът Володимир Зеленски. Той не уточни колко боеприпаса са пристигнали, нито кой ги е предоставил. Киев има и потвърждение за бъдещи доставки на френската зенитно-ракетна система Crotale, цитира думите му украинската обществена медия Suspilne.

Доставките идват на фона на продължаващите усилия на страната да увеличи запасите си от средства за противовъздушна отбрана. По-рано този месец Зеленски посочи, че Украйна се нуждае от 5% от американското производство на ракети за Patriot, за да осигури необходимите количества, но досега получава едва 1%.

„За да стигна от 1% до 5%, ми трябват месеци, милиони телефонни разговори и какво ли още не. Правя и неща, за които дори не мога да говоря. Това не означава, че са извън закона. Но не мога да ги обсъждам“, каза той.

Финансирането е по програмите за отбрана и има за цел да снабди страната със системи за ПВО и противоракетна отбрана, ракети, боеприпаси и радари

ЕС одобри нов пакет военна помощ от 6,1 млрд. евро в Деня на независимостта на Украйна

Докато Украйна търси допълнително въоръжение от западните си партньори, тя продължава да нанася удари по енергийната инфраструктура на Русия в опит да ограничи ресурсите, с които Москва разполага за воденето на войната. Последиците вече се усещат и на руския вътрешен пазар.

Русия се готви да удължи забраната за износ на дизелово гориво до края на септември заради продължаващия недостиг, докато част от рафинериите остават извън експлоатация след поредица от украински атаки с дронове, посочват пред Reuters трима източници от сектора. Москва въведе ограничението на 8 юли, а според едно от запознатите лица се обсъжда възможността то да остане в сила до края на годината.

При останалите горива мерките продължават до 31 януари следващата година, включително за износа на автомобилен бензин. Доставките на авиационно гориво зад граница засега са спрени до края на ноември 2026 г.

Натискът върху руския енергиен сектор междувременно продължава. През нощта срещу вторник украинските сили са атакували петролната рафинерия „Афипски“ в Краснодарския край, предизвиквайки пожар, съобщи Генералният щаб на Украйна. Ден по-рано са били поразени и две инсталации за разделяне на газ в газопреработвателния завод в Астраханска област.

На този фон се появява и нова информация за усилия на руските власти да попълнят редиците на армията. Правозащитни организации съобщават за случаи, при които силите за сигурност задържат цивилни и ги притискат да подписват договори с Министерството на отбраната, докато се засилват предположенията, че Кремъл може да подготвя нова мобилизационна вълна.

Руският правозащитен проект „Идите лесом“, който помага на хора да избегнат участие във войната, е получил 14 сигнала само в средата на август от граждани, които твърдят, че са били задържани и принуждавани или убеждавани да сключат военни договори в полицейски управления или направо във военни комисариати. Според организацията ръстът на подобни случаи е започнал около 10 август, след като през юли са регистрирани само отделни акции.

Сигнали има от различни части на страната – от Новоросийск до Биробиджан. Мъже са били спирани на улицата под претекст за проверка на документи или заради употреба на алкохол на обществени места, както и задържани на работните им места или по пътя към дома.

Към набирането на военнослужещи са привлечени и други институции. Според „Идите лесом“ представители на руската Федерална служба за изпълнение на наказанията търсят потенциални кандидати в следствени арести и затвори. Паралелно с това цивилни посредници се насочват към хора във финансово затруднение, включително безработни и длъжници, чрез обяви за работа, агенции и лични контакти.

Опасенията от нова мобилизация се засилват и заради предстоящите през септември избори за Държавната дума. Украински представители, включително Зеленски, нееднократно са твърдели, че Москва може да предприеме подобна стъпка след вота. Според източници на западното разузнаване, цитирани от The Wall Street Journal, миналия месец в Калининградска област са проведени учения за мобилизационна готовност, включващи осигуряване на настаняване, храна и въоръжаване на населението.

Анализ на CNN поставя сегашните проблеми на Москва в контекста на десетилетия от политически, икономически и военни сътресения през август

„Черният август“ отново тегне над Русия, но Путин омаловажава кризата

Организации, които помагат на руснаци да напуснат страната, също отчитат рязко увеличение на запитванията от средата на юли. Част от желаещите да заминат се опасяват, че при нова мобилизация границите могат да се окажат фактически затворени за тях. Въведеният през май 2025 г. Единен регистър на военнослужещите допълнително затруднява напускането, тъй като след получаването на повиквателна и вписването в системата възможностите за излизане от Русия значително намаляват.

Тези опасения идват на фона на тежките загуби на руската армия. Според оценки на украинския Генерален щаб и базирания в САЩ Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. общите загуби на руските сили възлизат на около 1,4 млн. души. CSIS изчислява, че до 450 000 от тях са загинали. 

Според анализаторите на центъра през 2026 г. Русия губи над 30 000 военнослужещи месечно, докато привлича около 27 000 нови войници по договор. Москва обикновено не публикува пълни данни за загубите си и отрича да планира нова масова мобилизация. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи информациите за подобна подготовка като опити за „идеологическо разклащане“ на ситуацията в страната.

Войната продължава да има отражение и извън Русия и Украйна. 33-годишният Брадли Таунсенд от Барнзли, Южен Йоркшир, се смята за първия британски гражданин, загинал, докато се сражава на страната на Москва. Предполага се, че той е бил убит на 10 юни при атака с FPV дрон край Лиман в Донецка област. Бившият британски министър по въпросите на сигурността Том Тугендхат изрази съболезнования на семейството му, но определи решението на Таунсенд да се присъедини към руската армия като „невероятно глупаво“ и „крайно погрешно“, цитира The Guardian. 

В същото време нарастващата заплаха от използването на руски дронове кара и други европейски държави да засилват мерките си за сигурност. Шведските въоръжени сили предприемат действия за придобиване на руска собственост в близост до военноморската база Мускьо в Стокхолмския архипелаг. Военните аргументират решението с променената среда за сигурност и необходимостта страната да се защити както от въздушни, така и от морски безпилотни апарати.

На фона на военния и икономически натиск върху двете страни в Киев се задълбочава и спорът за посоката на войната. Уволненият бивш министър на отбраната Михайло Федоров заяви пред Reuters, че Украйна изглежда постепенно губи конфликта с Русия. Президентската канцелария отвърна, че докато е заемал поста, той е давал положителна оценка за хода на бойните действия и че единственото, което междувременно се е променило, е личният му статут.

Въпреки песимистичната си оценка Федоров смята, че Украйна все още има „всички шансове“ да победи, но през следващите няколко месеца спешно трябва да изработи план за прекратяване на войната. През уикенда Зеленски заяви, че решенията за разходите, взети по времето на бившия министър, са оставили дефицит от 27 млрд. долара в бюджета на Министерството на отбраната, без ясен начин той да бъде покрит. Федоров оспорва тази сума.